Морска историческа хроника № 36

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Възстановяването на традиционното корабостроене по Южното Черноморие и по специално в Бургас непосредствено след Първата световна война (1914-1918 г.) е една от темите, които попадат рядко в полезрението на морските изследователи.

В своето изследване, посветено на морското стопанство на България в периода 1918-1944 г. Тодор Парушев отбелязва "силно руско присъствие...при развитието на бургаското лодкостроене и корабостроене". Съобщава, че "през 1916 г. е зарегистрирана първата лодкарска работилница в Бургас, собственост на Коста Никитов" и допълва: "през 20-те години се откриват работилниците на Никита Андонов, Илия Кравец, Павел Власенко". В допълнение посочва като "известни майстори лодкостроители" Левчо Попов и Христо Чакъров от българите [1].

Тези няколко щриха маркират най-общо първите стъпки на местното корабостроене по време на войната и непосредствено след нея. Освен посочените работилници и майстори от Парушев обаче в Бургас по това време съществуват и други, на които ще се спрем в няколко броя на рубриката "Морска историческа хроника". Започваме с Политехническо Бюро Ганчев - Бургас. Какво е известно за него?

За съществуването му научаваме от едно рекламно съобщение, публикувано през юни 1920 г. във вестник "Фаръ", бургаско издание, посветено на въпросите на търговията, стопанството, културата и др., което излиза три пъти седмично.

Видно от съобщението портфолиото на Политехническо Бюро Ганчев е доста широко и разнообразно. На първо място то доставя и монтира електрически и индустриални инсталации, освен това извършва и всякакви зем(л)емерни работи.

В дейността му на територията на Бургас са застъпени общо 4 представителства - на фабриката за мотори "Скандия" (Лизекил, Швеция), на параходното дружество "Кънърд лайн"/Cunard Line (Ливърпул, Великобритания), на "Асикурациони Дженерали" (Венеция и Триест) и на Централното строително дружество "Средец" (София).

Измежду изброените дейности и представителства на втора позиция в съобщението четем: "Строи нови и поправя стари платноходи и лодки" [2].

От тук разбраме, че Политехническо Бюро Ганчев-Бургас се занимава не само с корабостроене, но и с кораборемонт, а освен върху по-малки плавателни съдове (лодки) вероятно неговият капацитет, възможности, ресурси и инженерни способности се простират и върху ветроходни кораби (платноходи).



Рекламно съобщение на Политехническо Бюро Ганчев-Бургас, публикувано във в-к "Фаръ" през 1920 г. Запазен е оригиналният правопис. Разработка на авторите

Рекламата на бюрото не е публикувана на случаен принцип и излиза в още няколко броя на вестник "Фаръ"[3], което е доказателство за желанието на собственика му да сключи договори и да привлече клиенти и поръчки.

За работата на Политехническо Бюро Ганчев като агент на параходното дружество "Кънърд лайн"/Cunard Line откриваме конкретни данни още в началото на следващия месец т.е юли 1920 г.

Тогава отново във в-к "Фаръ" е публикувана обява за отплаването на парахода Brescia от Ливърпул по маршрут Малта - Пирея - Смирна - Бургас - Варна - Кюстенджа - Сулина - Галац - Браила.

Видно от съобщението параходът следва да посети и Бургас, а в качеството си на негов агент в това българско пристанище обявата е подписана от Политехническо Бюро Ганчев с адрес ул. "Александровска" № 6 в града.


Съобщение за отплаването на парахода Brescia на дружеството Cunard Line от Ливърпул и предстоящото му посещение в Бургас, където негов агент е Политехническо бюро ГАНЧЕВ

За собственика на бюрото и за това как строителството на платноходи и лодки, рекламирано във вестник "Фаръ" се осъществява реално ще разкажем в отделен брой на рубриката "Морска историческа хроника".





Два погледа към "Кея на изгубените кораби" в Бургас, където до 2018 г. все още можеха да бъдат видяни някои от последните оцелели представители на традиционното корабостроене у нас

Литература и бележки:

[1] Парушев, Т. Морското стопанство на България 1918-1944. Варна, 2002. с. 129.

[2] Политехническо Бюро Ганчевъ-Бургасъ. // Фаръ, №18-19, 21 юни 1920, с. 1.

[3] Например в бр. № 20-21 от 26 юни 1920 г. и № 22-23 от 4 юли 1920 г.