ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА КНЯЖЕСКА ЯХТА И МОТИВИТЕ ЗА НЕЙНИЯ ИЗБОР

Pan.bg 04 фев 2021 | 23:38 views (781) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 39

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Заедно с „Породимъ“, „Горни-Студенъ“ и „Взрывъ“, „Опытъ” е един от параходите, предадени от Русия на Княжество България, над който в тържествена обстановка се издига българският военноморски флаг в Русе на 31 юли (нов стил 12 август) 1879 г. – Ден първи на новосъздадената Дунавска флотилия и Морска част.

След тържеството на борда на четвъртия от изброените кораби е дадено угощение [1], което представлява флотски прием или коктейл, ако решим да използваме съвременна терминология. Какви са причините той да се проведе именно на парахода „Опытъ”?


Вероятно причината угощението (или приемът за официалните лица) да бъде дадено на „Опытъ” е продиктувано от чисто практически съображения: параходът е сравнително нов, построен е преди 9 години в Нюкасъл, Великобритания и впоследствие сглобен в Севастопол; при дължина (между перпендикулярите) от 40 метра [2] на борда му има достатъчно физическо място за настаняване на по-голям брой гости.

За сравнение – от останалите три парахода, предадени от Русия на Княжество България и налични физически в Русе на 31 юли 1879 г., „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“ са с дължина под 30 метра всеки [3], а „Взрывъ“, който е с дължина 33,8 метра е построен като Alfred преди 23 години или през 1856 г., също във Великобритания [4].

В допълнение съгласно трудовете на изследователя Труханович в близкото минало „Опытъ“ е използван като товаро-пътнически и буксирен параход на р. Кубан и този факт кореспондира частично с неговия инвентарен опис, съхранен в трудовете на Константин Божков:

„Салонът е с две каюти, входна будка, бюфет, командирска рубка и помещение II клас.“ [5].

Следователно интериорът на „Опытъ” се отличава с добро функционално разпределение и условия за посрещане и настаняване на пътници/гости (входна будка, бюфет, салон с две каюти, помещение II клас). Реконструкция и обобщение:

- параходът е сравнително нов, построен/сглобен е преди 9 години т.е. той е достатъчно представителен;

- при дължина (между перпендикулярите) от 40 метра на борда му има достатъчно физическо място т.е. площ за настаняване на по-голям брой гости;

- в близкото минало „Опытъ“ е използван като товаро-пътнически и буксирен параход на р. Кубан под руски флаг т.е. налице е съответният експлоатационен, оперативен и конструктивен опит;

- интериорът на „Опытъ” се отличава с добро функционално разпределение и минимални условия за посрещане и настаняване на пътници/гости (входна будка, бюфет, салон, помещение II клас).

image
Параход "Симеонъ Великий" (бивш "Опытъ"). Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Вяроятно това са някои от мотивите, които само две седмици по-късно или в средата на август 1879 г. допринасят „Опытъ” да бъде избран не просто като най-добър от параходите, предадени от Русия на България през с. г., но също така и като най-подходящ за приспособяване за пътуванията на княз Александър I Батенберг.

За т. нар. „приспособяване“ на парахода за княжеска яхта научаваме от трудовете на Константин Божков и Сава Иванов, а за плановете за изпълнението му – от няколко телеграми от архива на Флотилията и Морската част.

„Отрядният началник...приспособи и мобелира парахода „Опитъ” за яхта на княза, поправи парахода „Взривъ”..., съобщава Константин Божков.

„По нареждане на военния министър [Петр Паренсов] той [Александр Конкевич] приспособи парахода „Опитъ“ за яхта на първия български княз Негово Царско Височество Александър I. Батемберг“, отбелязва Сава Иванов [6].

„За преустройството му в княжеска яхта българското правителство заплаща само за доставената от Виена мебелировка голямата за времето сума от 10 000 лева“, пише Илия Тодоров [7].

Как се развиват събитията и кога всъщност е извършено въпросното приспособяване или преустройство на „Опытъ”?

Частични отговори на тези въпроси откриваме в три телеграми от архива на Флотилията и Морската част, съхраняван в ДВИА – В. Търново, а допълнителни данни – в спомените на военния министър Паренсов, публикувани през 1906 г.

Към запознаването с посочените източници и техния анализ ще пристъпим в следващата част на нашата публикация.

Литература и бележки:

[1] Българска флота. // Народний гласъ, 9.08.1879, № 6, с. 2.

[2] Тодоров, И. Българските военни кораби. The Ships of the Bulgarian Navy (1879 – 2002). ИК „Еър Груп 2000“. София, 2003. с. 12. Константин Божков пояснява, че това е дължина между перпендикулярите, вж. по-долу [5].

[3] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот. ИК Еър груп 2000. София, 2016. с. 26.

[4] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. ИК Еър груп 2000. София, 2015. с. 80.

[5] Божковъ, К. Бележки и спомени по Морската ни часть. // Военно-исторически сборникъ, 1933, № 13, с. 115.

[6] Иванов, Сава. По случай 60 годишнината на Дунавската на Негово Величество флотилия. // Морски сговор, 1939, №7, с. 129.

[7] Тодоров, И. Българските военни кораби. The Ships of the Bulgarian Navy (1879 – 2002). ИК „Еър Груп 2000“. София, 2003. с. 12.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

General Dynamics European Land Systems

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка