Морска историческа хроника № 45

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 41 на рубриката "Морска историческа хроника" поставихме изключително важния въпрос дали Дунавската флотилия и Морска част е завършена организация към датата 31 юли/12 август 1879 г. или в нея липсва изключително важен елемент, което поставя под въпрос отбелязването на празника на ВМС през втората неделя на м. август всяка година и препраща към друга дата, когато същата вече е изградена като пълноценна организация.

Основание да зададем този критичен въпрос ни дава телеграма № 1999 от 29 юли 1879 г., изпратена от военния министър П. Паренсов до неназован представител на българските власти в Русчук (Русе), в която се изпращат благопожелания по случай предстоящото вдигане на флаговете [на корабите, предадени от Русия на Княжество България]. В нея обаче корабите, които са съществен елемент от Дунавската флотилия и Морска част като организация изобщо не се споменават...

Телеграмата е изпратена два дни преди официалното вдигане на българския военноморски флаг в Русе и Варна над корабите, предадени на Княжество България от Русия (31 юли 1879 г.). Липсва името на получателя, вероятно това е Александр Конкевич. С други думи поредно времево обстоятелство и индикация, че Паренсов бърза.

В случай, че не бърза и не е притиснат от проблеми в работата си той би изпратил телеграмата на 31 юли 1879 г., както е по протокол. Да изпратиш подобна телеграма два дни по-рано от събитието означава като минимум, че се опитваш да го изтеглиш по-напред във времето и да подтикнеш местните власти/институции в Русе да организират официалната церемония по издигането на българския военноморски флаг на 29 или 30 юли 1879 г.

Но Паренсов бърза. Той иска да замине за Русия възможно най-скоро и да обсъди с руските власти ситуацията в Княжество България. За целта му е необходим кораб, с който той ще извърши прехода в един от етапите на пътуването от България до Русия.

Описателен превод на телеграмата български език: [И нека] Пожеланията ми за пълно благополучие да бъдат с Вас при вдигането на флаговете.[1]

Стандартен превод на телеграмата български език: Пожеланията ми за пълно благополучие ще бъдат с Вас при вдигането на флаговете.


Въпреки, че е публикувана [2] досега тази телеграма всъщност никога не е била подлагана на критичен прочит, а само цитирана. Най-напред ще кажем, че тя е пределно лаконична, защото никъде в нея не се споменават:

-официалното наименование, мястото, датата и часа на предстоящото събитие;

-името и длъжността на получателя на телеграмата;

-имената на корабите;

-националността на корабите.

В публикацията „Подарявала ли е Русия кораби на Княжество България през 1879 г.?“ вече демонстрирахме, че Паренсов е изключително точен и прецизен в изказа си и не би добавил нищо допълнително към текста на дадена телеграма при положение, че то е излишно или не отговаря на действителността.

Ако имаше реална причина да включи името и длъжността на получателя на телеграмата, както и информация за официалното наименование на събитието плюс имената и националността на корабите неговата телеграма би следвало да изглежда по следния начин:

[До капитан-лейтенант Александр Конкевич] [И нека] Пожеланията ми за пълно благополучие да бъдат с Вас при вдигането на флаговете [на българските кораби „Опытъ“, „Взрывъ“, „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“, „Келасуры“, катерите, баркасите, баржите и лодките].

Отсъствието на официалното наименование, мястото, датата и часа на събитието е лесно обяснимо поради резервираното отношение на някои от Великите сили към предаването на кораби от Русия на Княжество България и създаването на български военен флот (например Австро-Унгария). Отсъствието на корабите от текста на телеграмата обаче поражда два критични въпроса:

1. Встъпва ли Княжеството във владение на корабите на 31 юли/12 август 1879 г.? С други думи: разполагаме ли със собственост върху корабите, предадени ни от Русия към 22 юли с.г.?

2. Ако Княжеството не разполага със собствени кораби към 31 юли/12 август 1879 г., респективно един от съществените елементи на Дунавската флотилия и Морска част като завършена организация липсва, тогава какво точно се отбелязва през втората неделя на месец август всяка година и на коя дата следва да отбелязваме празника на българските ВМС?

С цел да намерим отговори на тези критични въпроси се налага да се върнем почти три десетилетия по-назад във времето или през 1850 г., където вече ни очаква нашият стар познайник Иполит Терлецки. Заедно с него ще предприемем поредното предизвикателно пътешествие, което ще завърши с императорския указ на Александр II Николаевич за официалното предаване на корабите на Княжество България.

(Следва)

Литература и бележки:

[1] ДВИА, ф. 1027, Оп. 4, а.е. 3, (липсва номерация, нанесена в полето за служебни бележки), л. 28 (номерация, нанесена с печат извън полето), л. 32 (номерация, нанесена с молив в полето), л. № 44 (номер на листа в кочана с телеграми). Авторите благодарят на г-н Светлин Радев, директор на ДВИА-В.Търново и неговия екип за оказаното съдействие.

[2] Боев, Р. Военният флот на България 1879 - 1900. София, 1969. с. 15.