ТЕРЛЕЦКИ: ПЪТЯТ ОТ ИДЕЯТА ЗА БЪЛГАРСКИ ФЛОТ НА ЧЕРНО МОРЕ КЪМ НЕГОВИТЕ ПОКРОВИТЕЛИ СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ (част 3)

Pan.bg 26 апр 2021 | 22:13 views (2113) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 48

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 47 на рубриката „Морска историческа хроника“ разгледахме дейността на нашия стар познайник Иполит Терлецки в Париж след завръщането му от Белгия в периода 1849 – 1850 г.

Разказахме за възстановяването на „Източното общество“ и кампанията за набиране на средства за създаването на Славянски католически институт с църковен храм към него.

Стигнахме до момента, в който по поръчка на Терлецки на иконостаса в храма са изписани образите на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий.
Днес се завръщаме към темата, за да направим няколко важни исторически паралела


(Продължение от бр. 47)

НЕОБХОДИМА СИМВОЛИКА: ОТ ЛИКВИДИРАНЕТО НА ФЛОТИЛИЯТА НА ЦАР ИВАН ШИШМАН (1395) ДО ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ИДЕЯТА ЗА БЪЛГАРСКИ ФЛОТ НА КРИЛЕТЕ НА БЕЛИЯ ОРЕЛ (1849)

Съществуването на Втората българска държава на политическата карта на Европа се преустановява в края на XIV век след падането й под османска власт. През 1393 г. османските турци превземат нейната столица Търново, а две години по-късно – Никопол.

За последните дни на крепостта Никопол и българския цар Иван Шишман след завръщането на султан Баязид от битката при Ровине във Влашко през 1395 г. се разказва в един кратък ръкопис от архива на „Топкапъ Сарай“ (Istanbul – Topkapi Sarayi, Ar. 6374): „Земята на Никопол имаше по това време един бег Шишман, който също като влашкия войвода плащаше харадж на владетеля [Баязид]. За да може да премине на другия бряг на р. Дунав, той [Баязид] поиска от онзи [Шишман] лодки; и щом този [Шишман] му ги достави и щом [Баязид] се намери на другия бряг [на реката], той заповяда да доведат казания Шишман и го обезглави, и завладявайки така Никопол, превърна го в санджак“ [33].

Вероятно това е последното известие от късното Средновековие, което от една страна показва наличието на речна флотилия от лодки, поддържана от български владетел, а от друга демонстрира капитулацията й през 1395 г., когато същата е предадена на турците за целите на превоза на войската на султан Баязид от северния на южния бряг на река Дунав.

Изминават столетия преди идеята за български флот отново да си проправи път в Европа с подкрепата на полската емиграция в Париж през XIX век в лицето
на организацията „Отел Ламбер“ под ръководството на княз Адам Чарториски.

image
Благотворителен бал в подкрепа на полската кауза в "Отел Ламбер" в Париж. Подход за карети и файтони към входа на "Отел Ламбер" от страната на кей Анжу на остров Сен Луи, р. Сена. Източник - L'Illustration Journal Universel, № 157, Vol. VI, 28.02.1846

image
Панорамен изглед от р. Сена с остров Сен Луи и "Отел Ламбер". Снимка - архив на сп. "Клуб ОКЕАН"

Четиристотин петдесет и четири години след ликвидирането на флотилията на цар Иван Шишман и превземането на Никопол от османските турци през 1395 г. тази идея се завръща в Европа през 1849 г. по символичен начин – на крилете на белия орел, олицетворение на изгубената държавност и надежда за възстановяване на Полша, издигнати от организацията „Отел Ламбер“, част от чието интелектуално наследство са трудовете на Иполит Терлецки [34].

image
Безистенът на ул. "Александровска" в Бургас е декориран с фронтон над фасадата – красива фигура на бял орел с разперени криле. Снимка - архив на сп. "Клуб ОКЕАН"

ЗА БЪДЕЩИЯ БЪЛГАРСКИ ФЛОТ

Посочената идея, визира създаването на военен и граждански флот на Черно море от българите (като част от славяните) през XIX век. Тя се заражда в Западна Европа и по-точно във френската столица Париж. Възниква в прогресивно мислещите среди, близки до полската емиграция и „Отел Ламбер“, ръководен от княз Адам Чарториски.

Откриваме я в религиозно-политическата брошура на архимандрит Ипполит Терлецки „Slowo Rusina ku Wszej Braci Szczepu Slowianskiego o Rzeczach Slowianskich“ („Слово на един русин до всички братя от славянското племе по славянски въпроси“), написана на полски език и издадена през 1849 г. в Париж [35].

В нея създаването на военен флот на Черно море от българите е само една от конкретните задачи в списък от политически, икономически, търговски, религиозни и военни проекти, които авторът възлага на българите, като част от славяните.

Задачата определено е разположена в сферата на полския панславизъм и е част от една по-обща славянска платформа, която определя целите и ролите на славянските народи в рамките на европейската цивилизация в дългосрочен план след разпадането на Османската империя и разрешаването на Източния въпрос [36].

image

Няколко месеца след издаването на гореспоменатия труд с благословията на папата Иполит създава т. нар. Славянски католически институт в Париж и изгражда църковен храм към него. По поръчка на Терлецки на видно място върху иконостаса на храма са изписани изображенията на славянските апостоли Св. св. Кирил и Методий от живописеца П. Нико, член на „Източното общество“.

image
Изображение на Св. св. Кирил и Методий на входа на едноименното училище в Перущица, известно и като Дановото училище, построено през 1850 г. През същата година образите на славянските първоучители са изписани и върху иконостаса на църковния храм към Славянския католически институт в Париж по поръчка на Иполит Терлецки (Снимка: К. Панчелиев)

ПРИСТИГАНЕТО НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВИТЕ УЧЕНИЦИ, БОЖИЕТО СЛОВО И ЗНАНИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ СЪС САЛ ПРЕЗ РЕКА ДУНАВ

След като се запознахме в детайли с живота и делото на Иполит Терлецки в периода 1830 – 1850 г. установяваме следното:

От една страна през 1849 г. в своя труд „Слово на един русин до всички братя от славянското племе по славянски въпроси“ Терлецки поставя акцент върху създаването на славянска морска мощ (сила), част от която ще бъде флотът на българите на Черно море, а от друга страна той отдава огромно значение и признание на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий при изграждането на църковния храм към Славянския католически институт в Париж още през следващата 1850 г.

Ето защо с право можем да зададем ключовия въпрос дали в религиозно-политическата визия на Иполит Терлецки има някаква символична връзка между идеята за създаването на български флот на Черно море, заложена от него през 1849 г. и преклонението пред живота и делото на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий, които самият той отстоява по непоколебим начин при изграждането на църковния храм в Париж през следващата 1850 г.?

В това отношение е добре да припомним, че няколко столетия по-рано или през 886 г. божието слово и знанията идват в българските земи по символичен начин – с плавателен съд или по-точно на сал от три дървета, свързани с липово лико, с който Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий пресичат река Дунав и по-късно пристигат в Белград.

В „Пространно житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Български се отбелязва:„Когато [Климент, Наум и Ангеларий] стигнали до бреговете на Дунав и видели голямата и поради това непроходима река, свързали три дървета с липово лико и преминали реката, пазени от небесна сила“ [37].

Деветстотин шестдесет и четири години по-късно или през 1850 г. Иполит Терлецки (основоположник на идеята за български военен и граждански флот на Черно море) изгражда църковен храм в сърцето на френската столица Париж и поставя на видно място в него изображенията на Св. св. Кирил и Методий.

ОТНОВО ЗА ИВАН СТОЯНОВ, НЕГОВАТА ПАРАХОДНА ЛОДКА И 11 МАЙ - ПРАЗНИК НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

След тези исторически паралели ще насочим вниманието на читателите към още един наш стар познайник - българския търговец Иван Стоянов и участието на неговата параходна лодка в Освободителната война (1877 – 1878 г.).

image

Българският търговец Иван Стоянов (горе). Портретът му се публикува по Дряновски, Й. Мемоарите на един русенец. Съставил Хачик Лебикян, Русе, 1998. В оригинал - спомени на Йордан Дряновски (долу), съхранени в архива на Григор Начович (НБКМ-БИА, ф.№14, а.е.2047): Въ генералния щабъ, на който бе възложено да определи где да се поставятъ мостове върху Дунава, влизаха като переводчици Г.г. Григоръ Д. Начовичъ и Пенчо Черковски. Тия са говорили съ г. Иванъ Стояновъ в Букурещъ да имъ даде неговата лодка…Въ същото писмо между другото, ми се казваше да намеря въ града Гюргево българските капитани на гимии братия Петко и Вацо, родомъ отъ гр. Русе, които съ своитъ гимии бяха пътували около 20 години по Дунава.“

image

В началото на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) единствено българите измежду сърби, липовани и власи предоставят на отряда на княз Владимир Черкасский ценни сведения за р. Дунав и осигуряват параходната лодка на търговеца Иван Стоянов, трима доброволци (Григор Начович, Пенчо Черковски и Йордан Дряновски), двама капитани (Васю/Вацо и Петко Русеви), няколко гребци и хамали за извършването на разузнавателна операция на р. Дунав с цел определянето на място за изграждането на бъдещия мост, по който ще преминат руските войски [38]. В своите спомени Йордан Дряновски отбелязва изрично, че разузнавателната операция с лодката на Иван Стоянов е проведена на 11 май [празник на] Св. св. Кирил и Методий 1877 г. [39]

ДООСВОБОЖДЕНСКИ ИЛИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ФЛОТ

След създаването на Тайния централен български комитет (ТЦБК) и Българския революционен централен комитет (БРЦК) през 60-те години на XIX век в Букурещ обхватът на контрабандата през р. Дунав се разширява значително, причинява сериозно безпокойство в европейските дипломатически кръгове, довежда до протести от страна на някои от чуждестранните консули, придобива застрашителни размери и се превръща в проблем за митническите власти и правителството на Османската империя.

Предмет на контрабандата вече са забранени революционни издания и вестници, песнопойки, поверителни писма, парични суми, документи (наредби, устави), шифри, карти, фотографии, сувенири, дрехи, знамена на чети, огнестрелно и хладно оръжие, муниции и различно оборудване. Отделно се осъществява и нелегален превоз на хора (членове на комитетите, преследвани от властите лица, войводи, апостоли, кореспонденти и дори цели въоръжени групи и чети).

За превозите между двата бряга на р. Дунав се използват или наемат най-различни плавателни съдове, включително варки, гемии, каици, лодки, салове и чамове [40]. Част от тях са собственост на българи [41] и по същество приложението им в национално-освободителното движение през XIX век може да бъде разглеждано като своеобразна форма на съществуване на български доосвобожденски или революционен флот в условията на османското владичество.

Някои от изброените по-горе дейности намират своето естествено продължение по време на Освободителната война (1877 – 1878 г.), когато руското командване привлича доброволно за изпълнение на различни задачи на р. Дунав български капитани на гемии, лоцмани, рибари и търговци. Своеобразна кулминация в този процес представлява участието на параходната лодка на търговеца Иван Стоянов във важна операция на р. Дунав под руско командване по време на войната [42].

То може да бъде разглеждано и като прощъпалник на българския доосвобожденски или революционен флот в реални бойни условия на 11 май 1877 г., защото само няколко седмици по-рано – на 20 април с.г. в брой 1160 на в-к „Дунав“ е обнародвано решението на Н. В. Сердари-Екрем Абдул Керим според което:

„По причина, че високославната държава се намери във война с Русия, всичката линия на реката Дунав, що минува покрай владенията на Османското правителство, ще се счита за бойно поле“ [43].

Още повече, че на 11 май с.г. турците забелязват отплаването на параходната лодка с руския отряд и българските капитани и гребци от Гюргево и решават да я превземат, защото предполагат, че тя е отпусната на руснаците "с военна цел". За целта изпращат след нея един от четирите военни катера, които се намират по това време в Русе [44].

Следователно параходната лодка на търговеца Иван Стоянов е един от плавателните съдове от българския доосвобожденски (революционен) флот, която участва в провеждането на разузнавателна операция в реални бойни действия по време на Руско-турската война, а датата е 11 май 1877 г., празник на Св. св. Кирил и Методий.

В този паметен ден по един знаменателен начин се срещат и преплитат двата елемента от религиозно-политическата визия на Иполит Терлецки, заложени съответно през 1849 г. по време на „Пролетта на народите“ и през следващата 1850 г.: бъдещия български флот и образите на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий.

КОЙ ПРЕНАСЯ ИДЕИТЕ НА ТЕРЛЕЦКИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ? СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ ЛИ СА ПОКРОВИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ?

Разбира се, Терлецки възлага на българите задачата за изграждането на флот на Черно море след разрешаването на Източния въпрос и очакваното им освобождение от османска власт, докато разузнавателната операция с параходната лодка на търговеца Иван Стоянов е проведена на р. Дунав непосредствено преди Освобождението. Въпреки тази съществена разлика можем да направим следния исторически паралел:

1. През 886 г. божието слово и знанията идват в българските земи по символичен начин – с плавателен съд или по-точно на сал от три дървета, свързани с липово лико, с който Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий пресичат река Дунав;

2. През 1877 г. разузнавателната операция с параходната лодка на търговеца Иван Стоянов е проведена на р. Дунав на 11 май, празник на Св. св. Кирил и Методий, чиито ученици Климент, Наум и Ангеларий пренасят божието слово и знанията през същата р. Дунав в българските земи с плавателен съд (сал) 991 години по-рано.

Този исторически паралел ни позволява да зададем едни от най-важните въпроси в процеса на нашето изследване, въпроси, който със сигурност вече назряват и сред читателите ни:

1. Има ли последователи Иполит Терлецки в българските земи през Възраждането?

2. Кой, кога и по какъв начин пренася в тогавашната Османска империя неговите идеи за изграждане на български флот, заложени в религиозно-политическата брошура „Слово на един русин до всички братя от славянското племе по славянски въпроси“?

3. Разузнавателната операция с параходната лодка на търговеца Иван Стоянов целенасочено ли е проведена на 11 май 1877 г., празник на Св. св. Кирил и Методий? Освен покровители на словото, знанията, просветата и културата, могат ли славянските апостоли и първоучители да бъдат считани и за покровители на българския военен флот?


С поставянето на изброените въпроси вече идва времето да се сбогуваме с Иполит Терлецки и решително да се насочим на Изток, за да проследим как неговите идеи, заложени в периода 1849 - 1850 г. проникват в българското възрожденско общество и довеждат до създаването на революционен или национално-освободителен флот през 60-те и в началото на 70-те години на XIX век.

Османската империя не успява да го ликвидира и е принудена да потърси помощ от някои от Великите сили за унищожаването му. Франция, която се отзовава на апела на Османската империя изпраща бойни кораби на р. Дунав, което вече е не само признание, но и доказателство за съществуването на проблема, наречен български революционен флот.

На неговия плавателен и личен състав, ръководители, функции и задачи, оперативни бази и участието му в национално-освободителното движение ще се спрем в отделна публикация.

(Край)

На водещата илюстрация: Изображение на Св. св. Кирил и Методий на входа на едноименното училище в Перущица, известно и като Дановото училище, построено през 1850 г. (Снимка: К. Панчелиев)

Настоящата публикация представлява отделна глава от книгата "Русия, Полша от море до море и българите" (част 2).

Литература и бележки:

[33] A. Decei. Deux documents turcs concernant les expеditions des sultans Bayazid Ier et Murad II dans les pays roumains. Revue d’histoire, 1974, 3, p. 395 (описание), 396–397 (клише и турски текст), 397–403 (френски превод), 402. Цит. по Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на Средновековна България VII-XIV век. История на България в три тома, т. I. София, 1999.

[34] Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. София, 2019. с. 86.

[35] Пак там, с. 85.

[36] Пак там, с. 85.

[37] Милев, Александър. Гръцките жития на Климент Охридски. София, 1966.

[38] Панчелиев, К., Панчелиев, Пр. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 5-27.

[39] Пак там, с. 27.

[40] Панчелиев, К., Панчелиев, Пр. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 5.

[41] Например Димитър Каикчията, Петър Каикчията, Иван Горнушана, Пано Мочов, Стоян Николов, Марин Цветков Деспов и др.

[42] Панчелиев, К., Панчелиев, Пр. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 6.

[43] Пак там, с. 25.

[44] Пак там, с. 27.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка