РАЗПОЛАГА ЛИ КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ СЪС СОБСТВЕНИ КОРАБИ НА 31 ЮЛИ 1879 г.? (Част 2)

Pan.bg 17 май 2021 | 15:04 views (792) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 49

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 42 на рубриката "Морска историческа хроника" се запознахме със съдържанието на първата от три важни телеграми, свързани с пътуването на военния министър П. Паренсов до Русия през 1879 г., а брой № 45 на същата рубрика поставихме критичния въпрос "Разполага ли Княжество България със собствени кораби на 31 юли 1879 г."

Днес продължаме с прегледа и анализа на следващите две телеграми от архива на Флотилията и Морската част, съхраняван в ДВИА – В. Търново, които имат отношение към въпроса за приспособяването на парахода "Опытъ" за княжеска яхта.

Тук ще припомним, че нашата крайна цел е да установим дали на 31 юли 1879 г. българският военен флот съществува като завършена организация, респективно дали отбелязваният през втората неделя на месец август всяка година Ден първи на българския военен флот е частен случай, породен от бързането на руските власти да изведат светкавично Паренсов от Княжеството.

В допълнение - търсим датата, когато нашият военен флот придобива статут на завършена организация т.е. датата, на която е фактологически оправдано, исторически мотивирано и справедливо от професионална гледна точка същият да отбелязва своя Ден Първи.


(От бр. 42 и 45)

ЗА ЕКИПАЖИТЕ НА КОРАБИТЕ: ПРЕДВИЖДАТ СЕ 20 БЪЛГАРИ НОВОБРАНЦИ НА ПАРАХОДА „ОПЫТЪ“

Телеграма № 1683, която разгледахме в брой № 42 на рубриката "Морска историческа хроника" е изпратена на 24 юли 1879 г.

Следващата ни среща с „Опытъ“ е на 8 август с.г. В писмо под № 1695 от тази дата се съобщават плановете за окомплектоване на корабите от Дунавската флотилия и Морска част с екипажи.

„…Например на шхуна „Келасура“ се предвиждаха по щат 38 българи новобранци и само 9 руски кадрови унтерофицери и матроси, а на параходите „Опыт“, „Взрыв“, „Пордим“ и „Горный Студень“ се предвиждаха по 20 българи новобранци и 6 унтерофицери и матроси специалисти от руския кадър“, съобщава Ради Боев и допълва „командуването се стремеше максимално да осигури корабите и бреговите подразделения с матроси от български произход, за да се обучат повече моряци за нуждите на флота и на народното стопанство“ [123].

Не е известно дали плановете за попълване на щата на „Келасуры“ са изпълнени.

ВТОРАТА ТЕЛЕГРАМА ИЛИ ОДОБРЕНИЕТО НА КНЯЗА

След като се запознахме и с
щатовете на параходите, включително и „Опытъ“ сега се завръщаме към поредицата от телеграми, изпратени от военния министър Паренсов до българските власти в Русчук/Александр Конкевич в края на юли и първата половина на август 1879 г.

Във втората телеграма под № 885, изпратена на 14 август 1879 г. от София до Русчук (Русе) военният министър Паренсов информира капитан-лейтенант Конкевич, че разходът за т. нар. приспособяване на парахода „Опытъ“ в размер на 10 020 франка е одобрен лично от княза.

Възстановеният текст на телеграмата, както следва: „Рущук [на вниманието на] Капитан-лейтенант Конкевич 55 Негова Светлост Княза [Александър I Батенберг] разреши разхода за приспособление на [парахода] „Опытъ“ [за пътешествия на княза] [в размер на] десет хиляди и двадесет франка. 82 Паренсов“ [124]

image
Параход "Симеонъ Великий" (бивш "Опытъ"). Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

С ТРЕТАТА ТЕЛЕГРАМА СЕ ИЗИСКВА „ОПЫТЪ“ ДА БЪДЕ ПРИВЕДЕН В ГОТОВНОСТ НА 20 СЕПТЕМВРИ 1879 г.

В третата телеграма под № 887, изпратена също на 14 август 1879 г. от София до Русчук (Русе) военният министър Паренсов информира капитан-лейтенант Конкевич за плановете си да тръгне от София на 1 септември с.г.

Министърът изисква от заведующия Дунавската флотилия и Морска част параходът „Опытъ“ да бъде готов на 20 септември с.г.

Възстановеният текст на телеграмата, както следва: "[До] Капитан Конкевич. Ще тръгна от София едва на 1 септември [1879]. Ще дойда в Русе, после във Варна. [Параходът] „Опытъ“ трябва да бъде готов на 20 септември [1879]. Паренсов" [125]

ЧЕТВЪРТАТА ТЕЛЕГРАМА ИЛИ КОЙ Е КОМАНДИР НА „ОПЫТЪ“

В четвъртата телеграма под № 1458, изпратена на 23 август 1879 г. от София до Русе военният министър Паренсов пита капитан-лейтенант Конкевич кой е определен за командир на парахода „Опытъ“.

Възстановеният текст на телеграмата, както следва: "Рущук [на вниманието на] Капитан-Лейтенант Конкевич. 72 Съгласно предписание [№] 1695 моля уведомете кой ще бъде командир на параход „Опытъ“. Генерал Паренсов" [126]

На този етап от проучванията не е известно точно на коя дата започва приспособяването на парахода „Опытъ“ за яхта за пътешествията на княз Александър I Батенберг.

Възможно е това да е станало непосредствено след одобряването на разхода за т. нар. приспособяване в размер на 10 020 франка, за което научаваме от телеграма № 885, изпратена на 14 август 1879 г.

Следователно най-ранната възможна дата е 15 август с.г. Във всеки случай според изследователя Иван Алексиев към 24 август с.г. във Флотския арсенал е в ход кораборемонтна поръчка за приспособяването на колесния параход „Опит“ за яхта на княз Александър I:

„Вероятно първата по-голяма кораборемонтна поръчка във Флотския арсенал е приспособяването на колесния параход „Опит“ (дължина 40 м, водоизместимост 200 т) за яхта на княз Александър I, извършено през втората половина на 1879 г., като необходимите мебели са доставени от Виена. Явно при това вътрешно преустройство е изпълнявана и корпусна работа, защото „за лошо изработени пилерси…на 24.VIII.1879 г. се глобяват работници с 5-дневна заплата…“ [127].

За цитираното сведение Иван Алексиев използва частично архивни данни от Военноморския музей – Варна. Сигнатурата на източника е посочена като „ВММ, НА, III-33“.

За съжаление цитираната от Алексиев фраза (за лошо изработените пилерси и глобата на 24 август 1879 г.) е съвсем кратка, в нея има пропуснат текст, съответно отбелязан на две места с многоточие и никъде в нея не се споменава поименно параход „Опытъ“.

Това не ни позволява да обвържем категорично случая с лошо изработените пилерси от една страна и „Опытъ“ от друга.

Все пак обаче авторът е използвал архивни данни в оригинал и ние приемаме, че на мястото на многоточието т.е. на мястото на пропуснатия текст в цитираната фраза би следвало да се споменава като минимум името на параход „Опытъ“.

ИЗВОДИ ЗА ПЕРИОДА 24 ЮЛИ – 24 АВГУСТ 1879 г.

Извод № 1: Въпреки, че на 24 юли 1879 г. Паренсов първоначално се интересува дали параходната шхуна „Соукъ-су“ може да го превози от Варна до Одеса (през втората половина на м. август) и обратно от Одеса до Лом Паланка (в началото на м. септември), той нито за един момент не изпуска от своя контрол състоянието на параход „Опытъ“ и през цялото време следи за случващото с него. Следователно тук имаме следните възможности:

1. Стандартна възможност. Военният министър възнамерява наистина да пътува до Русия и обратно с параходната шхуна „Соукъ-су“, а случващото се с параход „Опытъ“ е отделно и независимо развитие, което следва логиката на конкретна необходимост от представителен кораб, предназначен за пътешествията на княз Александър I Батенберг.

2. Нелицеприятна възможност. Поради недостатъчна информираност Паренсов е останал с погрешно впечатление, че параходната шхуната „Соукъ-су“ е един от корабите, предадени от Русия на Княжество България.

В крайна сметка една друга телеграма под № 823, която вече разгледахме свидетелства, че към 12 юли 1879 г. той все още не знае колко и какви катери са отстъпени на България.

Възможно е да е бил заблуден и за „Соукъ-су“ и на базата на погрешна информация да проучва възможността да пътува с този кораб, който неправилно смята за предаден на Княжество България към 24 юли 1879 г.

3. Спекулативна възможност. Военният министър проучва варианта за пътуване с параходната шхуната „Соукъ-су“ като прикритие, а на заден план през цялото време планира да използва парахода „Опытъ“.

На този етап от изследванията приемаме, че Паренсов прибягва до комбинация от втората и третата възможност, които наричаме условно за удобство на читателите „нелицеприятна“ и „спекулативна“.

В действителност военният министър прави всичко възможно, за да не привлече вниманието на европейските дипломати по време на своето пътуване.

Част от тази тактика е да създаде впечатлението, че възнамерява да се спусне на югоизток до Варна, където през втората половина на м. юли 1879 г. вече се намира параходната шхуна „Соукъ-су“, чиято роля вероятно е да засили тези впечатления и очаквания.

С други думи услужливото изпращане на „Соукъ-су“ от руските власти във Варна през втората половина на юли 1879 г. е ловък ход за отклоняване на вниманието, докато Паренсов ще се намира на друг кораб и ще пътува с него по друг маршрут.

Въпросният друг кораб, както ще видим на следващ етап от нашето изложение е параходът „Опытъ“, а алтернативният маршрут е от Русе към Рени по река Дунав, вместо от Варна до Одеса през Черно море.

Подобно на „Соукъ-су“ и за „Опытъ“ е намерена подходяща легенда – той ще бъде приспособен за яхта за пътешествията на княз Батенберг, а в действителност на борда му по-късно вместо княза ще се качи военният министър и ще отплава за Русия по река Дунав.

image

СЕДЕМТЕ ЗАДАЧИ

За да се добере до онова, от което се нуждае – най-добрият параход от наличните в Русе – „Опытъ“, в готовност да отплава, с командир Конкевич, както и да го използва и в двете посоки на служебната си командировката до Русия, Паренсов трябва да доведе до успешно изпълнение чрез подчинените си, включително и Конкевич следните седем задачи (без претенции за изчерпателност, вероятно има и други):

1. Корабите да бъдат предадени и съответно приети от Княжество България (22 юли 1879 г.);

2. Да бъдат издигнати българските флагове над корабите, предадени от Русия, включително и на „Опытъ“ (31 юли 1879 г.);

3. Да бъде определен щат на корабите, предадени от Русия, включително и на „Опытъ“ (около 8 август 1879 г.);

4. Да бъде одобрен разход за приспособяването на „Опытъ“ за княжеска яхта (14 август 1879 г.);

5. Параходът „Опытъ“ да бъде приведен в готовност на 20 септември 1879 г. (съгласно изискването на Паренсов от 14 август 1879 г.)

6. Да бъде извършено приспособяването/преустройството на „Опытъ“ (към 24 август 1879 г. вече е започнало според Иван Алексиев);

7. Да бъде определен командир на „Опытъ“ (въпросът е поставен от Паренсов на 24 август 1879 г.).

Извод-2: Т.н. Ден първи на българския военен флот във Варна и Русе (31 юли 1879 г.) е частен случай, породен от необходимостта на руската дипломация да изтегли спешно от България военния министър Паренсов и да го изпрати лично при император Александр II в Ливадия, за да обсъдят изключително важни военни и политически въпроси относно княз Батенберг, българската армия и нейното въоръжение, Народното събрание...

Както видяхме по-горе Паренсов бърза и дори се опитва да подтикне българските власти да организират официалното събитие два дни по-рано – на 29 юли 1879 г., когато им изпраща поздравителна телеграма относно предстоящото издигане на флаговете. Според протокола подобна телеграма се изпраща само в деня на съответното събитие, но никога цели 2 дни по-рано.

Извод-3: Единственото важно, специално, изключително и уникално събитие, което се случва два дни по-късно е издигането на българския военноморски флаг в Русе и Варна над корабите предадени от Русия, които все още не са българска собственост и към 31 юли 1879 г. си остават руски.

Колкото и уникално да е това събитие за съжаление то не е достатъчно, за да придаде на българския военен флот статут на завършена организация към 31 юли 1879 г.

Вече посочихме, че един военен флот като завършена организация освен с личен състав, щат/организационна структура със свой Заведующ, бюджет, длъжностни характеристики, материални ресурси, рейд, ремонтна база, комуникации, инфраструктура и др. би следвало да разполага и със собствени плавателни средства, а не с такива, които са само фиктивно под негов контрол.

В лицето на предадените от Русия кораби българските власти не разполагат със собственост върху плавателните съдове към 31 юли 1879 г.

Това е безпрецедентен случай и парадокс от правно-нормативна гледна точка, но напълно в тон със становището относно създаването на българска военна флота, което се съдържа в протоколите от работата на Военния съвет под председателството на княз Дондуков-Корсаков, заседавал през предходната 1878 г. в Адрианопол (дн. Одрин) и Филипопол (дн. Пловдив).

В последния протокол от съвета се съдържа становище за организацията на армията в България и са изброени руските съображения относно необходимостта от създаване на българска военна флота: „…от една страна, да се приучи българинът към морска служба, а от друга, да се избегнат морските съобщения в Княжеството през Варна. Дунавската флота ще ни окаже съдействие при евентуалната необходимост от превоз на боеприпаси в България от Рени, като се избегне надзорът на Европейската дунавска комисия. Твърде съществена полза могат да окажат нашите морски офицери, намиращи се в българската флота, чрез постоянно наблюдение на корабоплаването по Дунава в долната и горната му част и по-специално, като наблюдават движението на австро-унгарските параходи и доставят на нашето морско министерство необходимите сведения. На първо място е нужно в българската флота да се въведе следният ред: отначало да се присвои названието търговски правителствени параходи под търговски флаг, офицерите трябва да бъдат уволнени от служба конфиденциално…Произвеждането в чин на морските офицери да не се преустановява. Униформеното облекло на офицерите да се установи по образец на капитаните от австрийското параходно общество по Дунава. В бюджета на военното министерство да не се отбелязва съставът на дунавската флота, а само морската част, т.е. обучението на нисшите чинове за морска служба. Тъй като учредяването на флота в България се отнася по същество до изпълнение на нашите предначертани задачи и тя в необходимите случаи ще действа за привеждане в изпълнение на плана за присъединяване на България към Империята, затова е нужно да се отдели началникът на флотата от българското военно министерство. Началникът на флотата и подчинените му офицери ще получават допълнителна издръжка от нашето морско министерство чрез нашите консули в България. Всички офицери, включително и началникът се назначават от нашето морско министерство и от него се уволняват от служба в България. Началникът на флотата (в България следва да му се присвои званието командир на морските части) и морските офицери по отношение на вътрешните работи ще се подчиняват на заповедите на българското военно министерство, а във външните отношения, т.е. по отношение на Империята, те ще се намират на подчинение на морското министерство, откъдето ще получават непосредствени инструкции и заповеди“ [128].

От тук разбираме, че съгласно руските планове за учредяването на флота в България началникът на флота и подчинените му офицери ще бъдат обвързани едновременно и с България и с Русия, т.е. те ще имат двойнствен статут:

image

Освен по отношение на началника на флота и подчинените му офицери този двойнствен статут е налице и при корабите, предадени от Русия на Княжество България.

Според първоначалните планове от Военния съвет в Адрианопол на параходите, които всъщност са военни следва да се присвои съвсем невинното название търговски правителствени параходи под търговски флаг.

Този замисъл не е реализиран, но на 31 юли 1879 г. нещата отиват още по-далеч: българският военноморски флаг е издигнат над кораби, които не са изключени от списъците на плавателните съдове на руския Черноморски флот и продължават да бъдат руска собственост.

Това обстоятелство е отбелязано в горната таблица под точка 4. На кого е нужен подобен камуфлаж?

(Следва)

Литература и бележки:

[123] Боев, Р. Военният флот на България 1879 - 1900. София, 1969. с. 64.

[124] ДВИА, ф. 1027, Оп. 4, а.е. 3, (липсва номерация, нанесена в полето за служебни бележки), л. 34 (номерация, нанесена с печат извън полето), л. 38 (номерация, нанесена с молив в полето), л. № 87 (номер на листа в кочана с телеграми). Авторите благодарят на г-н Светлин Радев, директор на ДВИА-В.Търново и неговия екип за оказаното съдействие.

[125] ДВИА, ф. 1027, Оп. 4, а.е. 3, л. 23 (номерация, нанесена в полето за служебни бележки), л. 35 (номерация, нанесена с печат извън полето), л. 39 (номерация, нанесена с молив в полето), л. № 88 (номер на листа в кочана с телеграми). Авторите благодарят на г-н Светлин Радев, директор на ДВИА-В.Търново и неговия екип за оказаното съдействие.

[126] ДВИА, ф. 1027, Оп. 4, а.е. 3, л. 41 (номерация, нанесена с молив в полето за служебни бележки), л. 37 (номерация, нанесена с печат в горния десен ъгъл). Авторите благодарят на г-н Светлин Радев, директор на ДВИА-В.Търново и неговия екип за оказаното съдействие.

[127] Алексиев, Ив. Началото на кораборемонта в българския военен флот (1879 – 1897). // Колектив. 100 години кораборемонтен завод „Флотски арсенал“ (1897 – 1997). Сборник. ИК „Галактика“, 1997. с. 15.

[128] Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-дунавска област. Русе, 1993. с. 12-13.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка