ЦЕЛИЯТ ТОЗИ МАСКАРАД ИЛИ ПЪТУВАНЕТО НА ВОЕННИЯ МИНИСТЪР ПАРЕНСОВ ДО РУСИЯ ПРЕЗ 1879 г.

Pan.bg 16 юни 2021 | 15:59 views (1435) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 51

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 49 на рубриката „Морска историческа хроника“ се запознахме със съдържанието на още три важни телеграми, свързани с пътуването на военния министър на Княжество България Паренсов до Русия през септември 1879 г.
Изведохме седемте задачи, които Паренсов трябва да доведе до успешно изпълнение чрез подчинените си, за да се добере до онова, от което се нуждае – най-добрият параход от наличните в Русе – „Опытъ“, в готовност да отплава, с командир Конкевич, както и да го използва и в двете посоки на служебната си командировка до Русия.
Установихме, че Ден Първи на българския военен флот във Варна и Русе (31 юли 1879 г.) е частен случай, породен от необходимостта на руската дипломация да изтегли спешно от България военния министър Паренсов и да го изпрати лично при император Александр II в Ливадия, за да обсъдят изключително важни военни и политически въпроси относно княз Батенберг, българската армия и нейното въоръжение, Народното събрание...
Демонстрирахме двойнствения статут на част от корабите и личния състав на Дунавската флотилия и Морска част, т.е. обвързаността им с България и Русия едновременно.
След толкова много изследователска и аналитична работа е време да преминем на дескриптивна „вълна“ и да разкажем на нашите читатели за служебната командировка на Паренсов до Русия през септември 1879 г. Описанието на неговото пътуване предаваме по собствените му спомени, озаглавени „В България“ и публикувани в сп. „Русская старина“ през 1906 г.


(От бр. 49)

ЦЕЛИЯТ ТОЗИ МАСКАРАД...

Решено е на пътуването на Паренсов да бъде придаден личен (частен) характер. Налице е и благоприятно стечение на обстоятелствата: официално той излиза в отпуск, за да вземе своето семейство от Русия и да го доведе в София, където ще изпълнява длъжността военен министър на Княжеството за един по-дълъг период от време.

Пътят му преминава през Одеса, а междувременно в Крим, се намират руският император Александр II и някои министри от руското правителство.

При положение, че Одеса е толкова близо до Крим би било неудобно, дори неуважително Паренсов да не се представи на Негово Величество и руските власти. Ето защо той иска разрешение да премине през Ливадия в рамките на своето пътуване [129].

Целият този маскарад не довежда
до нищо, а тъкмо обратното – още повече изтъква значението на отпътуването на Паренсов. На 28 септември 1879 г. кореспондентът на вестник Politische Correspondenz от София съобщава следното:

„Извършеното тихомълком отпътуване на българския военен министър Паренсов за Ливадия предизвика най-разнообразни тълкувания и стана повод за най-рисковани предположения. Според думите на едни това пътуване е свързано с предполагаемата реорганизация на армията [в България], а по уверенията на други на генерала е възложено да преговаря в Ливадия за закупуване на оръжия [за Княжеството] в Тула. Много е вероятно генерал Паренсов да се посъветва по този въпрос и други подобни неща с руския военен министър генерал Милютин, който се намира в Ливадия заедно с императора [Александр II]…“ [130]

image

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНАТА СКОРОСТ НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Паренсов пристига в Лом-паланка (дн. Лом) от София през Берковския дял на Стара планина.

В Лом-паланка той се качва на редовния параход на компанията „Австрийски Лойд“. При излизането на Паренсов на палубата, капитанът на парахода, в знак на уважение, вдига българския флаг, под който параходът достига до Русчук (дн. Русе).

Вероятно това е един от първите подобни актове на р. Дунав след издаването на Указ № 1 от 5 юли 1879 г. на княз Александър I Батенберг за назначаването на първото правителство на Княжество България.

От Русчук Паренсов изпраща следната телеграма в Ливадия до граф Дмитрий Алексеевич Милютин, военен министър на Русия (1861 – 1881 г.):

„Моля за ходатайството на ваше сиятелство да се представя [пред императора] в Ливадия. Нося писма: от негова светлост [българския] княз Александър [I] до негово императорско величество [Александр II], от полковник Шепелев до ваше сиятелство, от камергер Давидов…В случай на разрешение мога да тръгна от Одеса в понеделник.“

Телеграмата е изпратена в 15:00 часа на 12 септември 1879 г. от Русчук, получена е в Ливадия същия ден в 17:30 часа.

Скоростта на тази кореспонденция е забележителна. По-късно вечерта Паренсов получава отговор. В полето на телеграмата е поставена собственоръчно резолюцията на граф Милютин: „Височайше разрешено. Ген[ерал]-ад[ютант] гр[аф] Милютин. 12 септември“ [131].

image
Параход "Симеонъ Великий" (бивш "Опытъ"). Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

ЗА ПЛАВАНЕТО С БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ПАРАХОД "ОПЫТЪ"

На другия ден (т.е. 13 септември) Паренсов отплава от Русчук на борда на българския военен параход „Опытъ“, подарен на България от Русия [132].

„Параходът командваше нашият морски офицер капитан Александр Егорович Конкевич, който се считаше за мой подчинен, тъй като българската военна флотилия се числеше към военното министерство на княжеството“, отбелязва в спомените си Паренсов [133].

Той обаче не предоставя допълнителни подробности за плаването с българския кораб под командването на Конкевич, а само съобщава, че е пристигнал в Ялта с [друг] параход от Одеса в 7 часа вечерта.

Ето защо от спомените му не става категорично ясно дали плаването с „Опытъ“, което е започнало на 13 септември 1879 г. от Русе завършва в Рени или в Одеса.

Възможно е плаването с „Опытъ“ да е приключило в пристанище Рени на р. Дунав и оттам военният министър на Княжество България да е използвал друг кораб до Одеса.

Във всеки случай броени дни по-късно по обратния маршрут от Русия до България параходът "Опытъ" очаква Паренсов в Рени.

image

ПРИСТИГАНЕ В ЛИВАДИЯ. СРЕЩА С ГРАФ МИЛЮТИН

За съжаление в Одеса Паренсов не намира свободна стая в хотел „Россия“ и се настанява при свой приятел.

От Одеса той продължава към Ялта и Ливадия, където е приет веднага от граф Милютин и съответно му предава писмото от полковник Шепелев от 8/20 септември 1879 г.

Двамата обсъждат различни въпроси, свързани с България включително и този за титлата и обръщението към българския княз Александър I („Ваша светлост“ или „Ваше височество“).

След приключването на разговора Милютин уведомява Паренсов да се яви на следващия ден сутринта в Ливадия за срещата с императора [134].

На другия ден Паренсов пристига малко по-рано сутринта за назначената среща и ето защо преди нея успява да се представи и на министъра на външните работи Николай Карлович Гирс, на който предава писмото от Давидов.

Гирс приема Паренсов много любезно и разговорът между двамата се провежда на чаша сутрешно кафе.

Те не засягат въпроси от военно естество, а говорят „за българските партии, за конституцията и накрая също стигат до [проблема за] титлата на княза“, отбелязва Паренсов в спомените си.

Тук той излага своята гледна точка пред Гирс, както и затрудненията и неприятностите, които произтичат от усложненията, свързани с титлата, но не споменава и дума за вчерашния разговор с граф Милютин. В края на разговора преминават към писмото на Давидов, което министърът прочита на глас пред Паренсов [135].

(Следва)

Литература и бележки:

[129] В Болгарiи. (Воспоминанiя офицера генеральнаго штаба) П. Паренсова. // Русская старина, январь. – февраль. – март, 1906, т. 125, с. 285.

[130] Пак там, с. 285-286.

[131] В Болгарiи. (Воспоминанiя офицера генеральнаго штаба) П. Паренсова. // Русская старина, январь. – февраль. – март, 1906, т. 125, с. 520-521.

[132] В цитираните спомени, публикувани през 1906 г. Паренсов тенденциозно забравя съдържанието на телеграмите, писани от самия него през 1879 г., от които става ясно, че корабите са "отстъпени" или "предадени" на Княжество България, но не и "подарени". За подробности вж. тук https://www.pan.bg/view_article-74-528268-141-godini-vms-podaryavala-li-e-rusiya-korabi-na-knyazhestvo-bylgariya-prez-187.html

[133] В Болгарiи. (Воспоминанiя офицера генеральнаго штаба) П. Паренсова. // Русская старина, январь. – февраль. – март, 1906, т. 125, с. 521.

[134] Пак там, с. 521.

[135] Пак там, с. 521-522.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка