Част 2: ЦЕЛИЯТ ТОЗИ МАСКАРАД ИЛИ ПЪТУВАНЕТО НА ВОЕННИЯ МИНИСТЪР ПАРЕНСОВ ДО РУСИЯ ПРЕЗ 1879 г.

Pan.bg 29 юли 2021 | 14:44 views (1910) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 53

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 49 на рубриката „Морска историческа хроника“ се запознахме със съдържанието на няколко важни телеграми, свързани с пътуването на военния министър на Княжество България Паренсов до Русия през септември 1879 г.

Изведохме седемте задачи, които Паренсов трябва да доведе до успешно изпълнение чрез подчинените си, за да се добере до онова, от което се нуждае – най-добрият параход от наличните в Русе – „Опытъ“, в готовност да отплава, с командир Конкевич, както и да го използва и в двете посоки на служебната си командировка до Русия.

Установихме, че Ден Първи на българския военен флот във Варна и Русе (31 юли 1879 г.) е частен случай, породен от необходимостта на руската дипломация да изтегли спешно от България военния министър Паренсов и да го изпрати лично при император Александр II в Ливадия...

Демонстрирахме двойнствения статут на част от корабите и личния състав на Дунавската флотилия и Морска част, т.е. обвързаността им с България и Русия едновременно.

След толкова много изследователска и аналитична работа в бр. 51 на рубриката преминахме на дескриптивна „вълна“, за да разкажем за служебната командировка на Паренсов до Русия през септември 1879 г.

За най-нетърпеливите наши читатели ще кажем, че "сагата", посветена на Ден Първи на българския военен флот наближава своя край.

Настоящият "епизод" от нея е предпоследен, остава да представим на аудиторията указа на император Александр II за официалното предаване на руските кораби на Княжество България.

От него става ясно, че 31 юли/12 август 1879 г. съвсем не е Ден Първи на българския военен флот, а само Ден Първи на българския военноморски флаг.

Днес се завръщаме към темата с втората и най-важна част от командировката на Паренсов или срещата му с руския император Александр II в Ливадия.

Описанието на неговото пътуване предаваме по собствените му спомени, озаглавени „В България“ и публикувани в сп. „Русская старина“ през 1906 г.


(От бр. 49)

СРЕЩА С ИМПЕРАТОРА

След това Паренсов отива в двореца и съвсем скоро е поканен в кабинета на императора. Тук той връчва на негово величество писмото от българския княз и решава да не заема вниманието на Александр II с разкази за българските партии, [обществени] течения, [политически] влияния, да говори по-малко за българския княз и
изобщо да не споменава за титлата му, ако все пак сам императорът не попита.

image

Пётр Дмитриевич Паренсов. Портретът на Паренсов се публикува по Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей-Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009

Ето защо цялото изложение на Паренсов засяга най-вече българската войска, нейните необходимости и неговите предположения за бъдещето, както и [обобщение на] вече извършеното от него в страната. На няколко пъти Александр II го прекъсва с думите „прекрасно сте направил“, „това е добре“ и „напълно правилно“.

По въпроса за нуждите на [българската] войска императорът отговаря: „Трябва да Ви помогна“ и „Ще помисля“. Относно оръжията той се отзовава с доста по-конкретното: „Ще помогнем“, а относно унтерофицерите казва: „Те са необходими и на самите нас, но ако се намерят желаещи ги вземи, само разговаряй предварително за това в Главния щаб в Петербург…“.

Срещата между двамата приключва с въпрос на Александр II относно офицерите [136].

В следващите дни от престоя си в Ливадия Паренсов е неизменно близо до императора и неговите главни сътрудници.

Освен министрите Дмитрий Милютин и Николай Гирс тук са и генерал-адютант А. М. Салтыков, флигел-адютант И. А. Фуллон, княз А. М. Дондуков-Корсаков, граф В. Н. Ламздорф, граф А. Вл. Адлерберг, княз Оболенский, командващия войските на Одеския военен окръг ген. Эдуард Тотлебен и др.

РАЗГОВОРИ НА ЗАКУСКА

Най-интересни в двореца в Ливадия за Паренсов са разговорите сутрин по време на закуска. Александр II го разпитва много за живота в България, как той лично [в качеството си на военен министър] се е устроил там и как живеят руските офицери [в Княжеството].

Пред другите гости императорът се въздържа да разговаря за българския княз Александър. Само веднъж се интересува дали е устроен удобно неговия дворец [в София][137].

Няколко дни след пристигането на Паренсов в Ливадия обаче Негово Величество го отвежда настрана и му казва следните важни думи: „Прочетох писмата на Шепелев и Давыдов. Шепелев пише абсолютно същото, което и Вие ми доложихте, а Давыдов – почти същото, княз Александър обаче ми пише друго. Но нищо; аз ще му пиша“.

„От тези думи аз разбрах, че на господаря всичко му е известно и те изразяват съгласието на Негово Величество с възгледите, изложени от Шепелев в неговите писма до Милютин и изложени в моите лични доклади до граф Дмитрий Алексеевич; разрбрах, че…за мен остава да продължа делото в същото направление и няма какво повече да правя в Ливадия“, уточнява Паренсов в спомените си [138].

Императорът се интересува кога Паренсов ще отпътува от Ливадия. Българският военен министър отговаря, че утре заминава за С. Петербург, откъдето ще вземе семейството си, ще приключи въпросите в главния щаб и незабавно ще се отправи към София.

Продължителността на престоя му в Ливадия не се уточнява, ето защо и точната дата на тръгването му от там е неизвестна.

ТЕ НЕ ПРОСТО СЛУЖАТ В БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ, НО ВСЕКИ ОТ ТЯХ Е НОСИТЕЛ НА РУСКОТО ИМЕ

В навечерието на отпътуването му, след обяда, на който присъстват повечето от изброените по-горе лица императорът казва пред всички следното на Паренсов:

„Относно нашите офицери [в Княжеството] граф Дмитрий Алексеевич ще ти даде подробности. Помни, че ти отговаряш за тях пред мен. Помни още и им предай, че те не просто служат в българските войски, но всеки от тях е носител на руското име. Поклони се на княза [Александър Батенберг]; аз ще му пиша. Продължавай да служиш, както си служил [и досега]“[139].

На думите „ти отговаряш“ и „носител на руското име“ императорът поставя особено ударение. Това става в присъствието на графовете Милютин, Адлерберг и Тотлебен, К. П. фон-Кауфман, Н. К. Гирс, А. М. Салтыков. Паренсов е удовлетворен, зарадван, поласкан от [отношението на] Александр II.

Тогава той все още не разбира, че в думите на Негово Величество е заложен онзи камък, в който ще се препъне след завръщането си в София[140].

След напускането на двореца в Ливадия Паренсов отново се насочва към Ялта и от там с кораб към Одеса, където получава телеграма от София с указание да посети 15-и стрелкови батальон, чиито патрон (шеф) е княз Александър I Батенберг и да му предаде воинско приветствие от него.

Оказва се, че батальонът е на лагер, заедно с други пехотни части, под общото командване на началника на лагерния сбор генералът А. Д. Горемыкин.

Паренсов получава покана да посети батальона на другия ден сутринта, когато Горемыкин устройва истински парад с церемониален марш и изпълнение на българския марш „Шуми Марица“.

Пред строя военният министър на Княжество България предава приветствие от името на Александър I Батенберг, следват размяна на любезности, представяния на офицери, продължителна и обилна закуска, официални речи, телеграми от княза и т.н.[141]

ОТНОВО НА ПАРАХОДА "ОПЫТЪ"

В Петербург Паренсов събира спешно имуществото си. Багажът му трябва да пристигне в Лом Паланка по железницата и по р. Дунав. От там през Балкана до София на волски каруци.

Служебните дела се развиват повече от добре. Получено е височайше разрешение за изпращането в България на 506 унтер-офицери по заявката на Паренсов.

Въпреки някои затруднения през октомври във Варна пристига първата група или 139 души, които току-що са приключили службата си в Русия [и разполагат] с препоръки от началниците на съответните [военни] части.

image
Параход "Симеонъ Великий" (бивш "Опытъ"). Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Преговорите за оръжието също вървят успешно. Обещано е пълно съдействие и е дадено предварително съгласие да бъдат отпуснати 16 000 винтовки „Бердана“, заедно с голямо количество патрони.

Доставката на оръжието до дунавските пристанища поема Русия, то може да бъде превозено по р. Дунав с руски параходи.

„Накрая, след като приключих с всички дела, служебни и домашни се отправих със семейството и всички необходими на първо време вещи [от Санкт Петербург] през Москва до Рени по железницата, а от Рени вече на своя български параход „Опытъ“ до Лом-Паланка и по-нататък, на коне към София“, отбелязва Паренсов [142].

(Следва)

Литература и бележки:

[136] В Болгарiи. (Воспоминанiя офицера генеральнаго штаба) П. Паренсова. // Русская старина, январь. – февраль. – март, 1906, т. 125, с. 522-523.

[137] Пак там, с. 523-524.

[138] Пак там, с. 524-525.

[139] Пак там, с. 525.

[140] Пак там, с. 525.

[141] Пак там, с. 525-526.

[142] Пак там, с. 526-527.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка