Трудното начало след Втората световна война

Pan.bg 06 юни 2011 | 10:19 views (6386) commentaries(0)
img В края на 1948 г. военната авиация на България се състои от една изтребително-щурмова дивизия с два изтребителни полка и един щурмови полк, един минно-торпеден полк, разузнавателен авиополк, транспортен авиополк и отделна водосамолетна ескадрила.
Когато започват да излизат масовите випуски от военновъздушното училище, започва и бързото “роене” на авиацията. През 1950 г. тя вече се състои от:
- Четвърта изтребителна дивизия с 11-и,18-и и 43-и изтребителен авиополк.
- Пета щурмова дивизия със 17-и, 20-и и 22-ри щурмови авиополк.
- С новите български самолети Лаз-7 са сформирани два така наречени “нощни лекобомбардировъчни” авиополкове, 24-и и 29-и. Това са части без особена стойност като бойни, създадени “по инерция” от опита на съвтеските ВВС през войната в използването на леките учебни самолети По-2 (У-2) за нощни действия срещу немците. Но тези части са отлична школа за обучение на излизащите от училището млади летци в нощно летене и летене по прибори. По-късно полковете се разрастват в две нощни лекобомбардировъчни дивизии – Старозагорската и Ямболската.
- Една бомбардировъчна дивизия с пикиращи бомбардировачи Петляков пе-2.
- Сформирани са две нови изтребителни дивизии.
- Запазени са минно-торпедният полк, разузнавателният полк, транспортният авиоплок и отделната водосамолетна ескадрила.
За страна със седем милиона население и територия от 111 хил кв. км тази авиация е прекалено голямо бреме, още повече в тежките следвоенни години. Затова през 1952 г. се слага край на гигантоманията във въздушни войски, наречени вече по подобие на съветската военна авиация ВВС – Военновъздушни сили. Новите български ВВС са сведени до три изтребителни, една щурмова и една бомбардировъчна авиодивизия. Освен това има самостоятелни транспортен и разузнавателен авиополк, и водосамолетна ескадрила. Военновъздушните училища са три – за пилоти в долна Митрополия, за щурмани и радисти в Божурище и за авиотехници в Ловеч (по-късно преместено в Горна Оряховица). От състава на ВВС е изведена зенитната артилерия.
През този период започва изпращането на много офицери от ВВС на обучение в съветските авиационни висши учебни заведения – военновъздушната инженерна академия “н. Е. Жуковски” и Военновъздушната академия (по-късно носеща името на първия космонавт Юрий Гагарин). Така се гради гръбнакът на бъдещото командване на авиацията, която се подготвя за качествен скок – предстоящото навлизане в българските ВВС на реактивните самолети.
Тази организация на българската военна авиация съответства приблизително на една въздушна армия в съветската авиация от времето на




Втората световна война. Според плановете за действие на нашия театър на евентуални военни действия авиацията ни е в състояние да осигури въздушна поддръжка на сухопътните сили и защита на военнопромишлените обекти на територията на България до намесата на съветските ВВС от Одеския военен окръг. По силата на двустранния Договор за приятелство и взаимна помощ със СССР България вече разчита на съветски въздушен “чадър”.
Българските военноучебни заведения осигуряват кадри с нужната квалификация за нивото на техниката в момента. Част от тях са и за нуждите на току-що създадената Българска гражданска авиация.
Лети се усилено. В това време пламва Корейската война, която променя изоснови много от схващанията за въздушния бой, изградени по време на наскоро завършилата Втора световна война. Българските летци се стремят да са в крак с промените в бойното използване на авиацията. Така в условията на “Студена война” нашите ВВС навлизат в реактивната ера...
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker