НОВ ПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРСКИ КОМАНДОС НА ВТК С АВТОР Д-Р СИЛВИЯ СИРАКОВА

Pan.bg 23 мар 2021 | 11:34 views (2366) commentaries(0)
img
Преслав Росенов, pan.bg

Отново срещаме нашите читатели със Силвия Сиракова, журналист във Военния телевизионен канал, автор на патриотичното предаване "Щрихите", за да говорим за проектите й
свързани с Българската армия през 2021 година.


- От напълно историческа тематика, като филмите ти за Хераклея Синтика, Дрангов, шпионската ти трилогия, посветена на Българското Политическо разузнаване от епохата на Студената война и филма ти за полковник Пенев, днес разбирам, че работиш върху нов проект, от по- близкото ни минало. Би ли разказала нещо повече за него. Как стигна до тази тематика?

- Всъщност темата за Българската армия от по- ново време, след промените от 1989 г. не е непозната за мен. Всичко започна в далечното ми минало, когато още, като млад експерт в Националния исторически музей, бях куратор на две изложби, посветени на тази тема. Едната беше доколкото се спомням със заглавие „Войнът – VI хил. пр. Хр. До наши дни“, а другата беше посветена на развитието на ВВС от 1913 г. от Одринската епопея, та до космонавтиката и съвременните ВВС. Т.е. още от тогава имам голям интерес по темата за битието на войника. Скоро направих и няколко филма за Стремци - 61 Стрямска Механизирана бригада, 31 ви Механизиран Батальон - Хасково, Съвместното командване на специалните операции, 101 Логистичен полк, Служба „Военна полиция“ …така, че проектите, свързани със сегашната армия не са нещо ново за мен.

За какво конкретно ще става въпрос в този ти военен проект. В социалните мрежи видях няколко снимки от мейкинга на филма. Вижда ми се доста мащабно, като проект. От поста ти разбрах, че ще се казва „Просто войник“ или „Just soldier”?
image
- След толкова филми за съвременната армия, като цяло и отделни нейни формирования, съвсем естествено беше да се насоча и към самият личен състав. Към персоналните съдби на момчетата, служещи там. Към конкретни герои. Към „просто войниците“. Сигурно има много, като моят персонаж в БА, но за него би могло да се каже, че е и герой. В момента работя по голямата си докторска дисертация, която се занимава именно с темата за решенията, които се вземат на есктремума, или това, което общоприето наричаме с термина „героизъм“. Т.е. решението дали да пресечеш чертата и да се хвърлиш напред или
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
да се отдръпнеш и да се скриеш за да се самосъхраниш. Т.е. тази тема ми е постоянно в главата.

- Докато правех интервютата си в Съвместното командване на специалните операции се заговорих с момчетата там, защото отдавна обмислях проект, свързан с контингентите ни – още от първите ни „Сини каски“ в Камбоджа. Използвах възможността да поговоря с очевидци на ситуацията в Ирак, Афганистан…Когато стигнахме до онзи черен 27.12. 2003 г. и атентата в база Индия, няколко от момчетата повториха едно и също име, на военнослужещ, който се оказа, че вече не е на служба в БА.
И така започна всичко…Така стигнах до сержант Стоянов.
Поразпитах повече за него. С оператора Борислав Василев изгледахме доста архив от това време. Разбрахме веднага, че той е много интересен, като сюжет, заради това, което до момента бяхме разбрали от другарите му за него. От спасените от него. И до тук беше лесното…
Отне ми време да го открия. Свързах се с него. Поговорихме. Още в първият момент силно ме впечатли, че макар, че от 12 г. от както не е в армията – всичко за него продължаваше да бъде само армия…

image

Срещнахме се. Вече не беше същото момче от видията, от снимките, но погледа му беше същия. Забелязвах, че движенията му, инстинкта му да следи случващото се под абсолютен контрол е същият. Всичко при него продължаваше да бъде пречупено през инстинкта на война, на инстинкта на снайпериста, на командоса…Разговаряхме много и колкото повече говорехме - толкова повече разбирах, че трябва да разкажем за този човек, който макар толкова години „навън“, продължава да е абсолютно „вътре“ в строя. Битовизмите от настоящият му живот на цивилен се случват някак встрани от него, като през стъкло, а той живее още с БА. Войник до мозъка на костите си!
Оставяше да го убедим да говори и пред микрофон, което ми отне над 3 месеца го убеждавах, че трябва да разкаже историята си или поне част от нея по обективни причини. Убеждавах го, че разказвайки за себе си - би помогнал на мнозина около него в същото положение. Основното, обаче, което искам обществото да разбере за тези момчета, е че те остават войни до края си. Няма да говоря за постравматичния синдром от видяното на война. Няма да говоря за самоубийствата и различните зависимости, до които стигат тези момчета след като излязат от армията. Няма да сипя обвинения – всички сме наясно до колко обществото ни се грижи социално и за пенсионерите си и за ветераните си и за различни социални групи. Тук ще разкрия психологията на „един от тях“. Ще покажа, че тези хора не са „наемници, които се бият за чужди интереси“ някъде зад граница за жълти стотинки, както голяма част от обществото ни му е удобно да мисли, когато чуе в криминалната хроника, че някой от тях е извършил някакво провинение. Ще покажа, че тези момчета имат души, имат морал, чувство за дълг, за чест, достойнство, но и за гордост и не са просто „машини за убиване“. В една случка на терен от Ирак от живота на моя герой ще покажем, че пръста на спусъка на снайпера може да бъде освободен, а не да бъде притиснат до края, макар да държи на прицел терористка, която момент преди това би могла да убие самия него и другарите му и да бъде оставена да си отиде с мир. Решение, което взема и дава като заповед сержант Стоянов, като заместник началник на караул.

Говориш с много емоция за този си проект. Как се провокира подобна емоция в жена - все пак става въпрос за война, за живота на войник?

- Да, за мен е характерно, че във всичките ми филмови проекти водещо е било да разбера своя герой или да тръгна по пътя за да се постарая да го разбера. Може би точно, защото съм жена и по дефолт сэъм емоционална, аз се „потапям надълбоко в пластовете“ на душата на моите герои. Така беше и с полковник Дрангов и с генерал Бояджиев, и с Владо Константинови с полковник Вандов. Само с полковник Пенев си признавам, че не можах да разбера откъде е черпил силата си да издържи. Така и сега с този филм. Искам да го разбера. Дълбая и съжалявам за болезнените усещания, до които довеждам и момчетата и героя си, но този ми филм е също кауза. За мен този филм не е повърхностен екшън за войната, а катарзис на една войнишка душа.
Така се случи, че докато разговарях със сержант Стоянов, по същото време снимах втория си филм за парашутистите от Специалните сили и около работата си със сержант Стоянов, аз задавах на всички въпроса „А, какво следва, когато вече няма да сте в БА и няма да скачате, да стреляте?“. В очите на абсолютно всичките си събеседници видях страх, сянка от който не бях видяла и миг преди да скочат преди това в празната бездна от самолета. Не ги е страх от бездната – беше ги страх от това „после“, когато вече няма да са част от Специалните сили на БА. Защото само този, който не се е докоснал до това усещане няма да разбере. Както каза един от тях „Единственото по- хубаво нещо от любовта е летенето“, цитирайки Леонардо.
Съществуваше и друг проблем. В чисто психологически план за самият ми герой. Връщането в миналото му беше тежко. Уважавайки силно и него и колегите му, се чувствам ужасно да ровя в раните, които никога няма да заздравеят връщайки се към този ужасен 27 декември, Стефанов ден 2003 г. в база Индия.
Тук трябва да благодаря на ръководството на ВТК, че веднага откликна и се съгласи, че този филм - портрет за командоса сержант Стоянов от Специалните сили на Българската армия трябва да стане факт.
Идеята ми е този филм да бъде първа част от един проект, който предложих за разглеждане на Ръководството, след молбата до министър Каракачанов от Асоциацията на Сините каски за изготвяне от моя екип на филм, посветен на живота на Евгений Василев от първия контитенгент на Сините каски в Камбоджа. Загинал в Босна през 1995 г. след като е бил ранен в битка с муджехидини и след това обезглавен. В момента съм в очакване на решението на министъра за да започна паралелна работа и по този проект.

image


Този проект самостоятелен за ВТК и за твоя екип ли е или като филма“Един срещу девет“ ще участват и формирования на БА?

- Да, макар че не сме завършили филма, искам да благодаря и този път на Щаба на ВВС, на Служба „Военна полиция“, Съвместното командване на специалните сили, 61 ва Стрямска механизирана бригада. Без тях този проект би бил едно интервю – силно интервю и разказ, без визуализация, без съспенс, без динамика. Както и при филма „Един срещу девет“, екипът ни среща абсолютната подкрепа и съпричастност от формроиванията на БА в работата по този проект, може би защото всяко един от военослужищите вижда себе си в образа на сержант Стоянов, а не трябва да забравяме, че някои са били и другари на сержанта.

А, след проекта „Просто войник“ накъде?

- О, имам още няколко идеи, между които и един съвместен проект с генерал Тодор Бояджиев, който само пандемията от Ковид забави във времето, но се надявам това лято да бъде реализиран. Няма да разкривам нищо по него – само ще кажа, че отново ще бъде свързан с разузнаването, но този път не само българското, но тук ще замълча и ще оставя доза загадка, което е в стилистиката на този жанр.
Благодаря за интереса, който Pan.bg проявява към работата на екипа на „Щрихите“ и запознава многобройните си читатели. Обещавам, когато сме готови да ви поканим на премиерата.



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


НОВ ПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРСКИ КОМАНДОС НА ВТК С АВТОР Д-Р СИЛВИЯ СИРАКОВА

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/3 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка