Шабленският фар вече пази и Евросъюза

Pan.bg 15 авг 2011 | 15:25 views (5143) commentaries(0)
img Юлия Христова
Сп. Морски свят, септември, 2003


Фарът край Шабла е най-източната точка на българската географска карта и първи посреща новия ден. Маякът вече пази и Евросъюза. Рекордьорът по дълголетие на българския бряг трето столетие хвърля спасителен лъч в морето. Светлината на ветерана достига на 17 мили е на всеки 25 секунди дава надежда на мореплавателите. Към 1000-ватовата халогенна крушка водят 132 стъпала, които пазачите всяка сутрин премитат. Тримата пазители на маяка Наньо, Наско и Ташко от 12 години са на шабленския бряг.
Първата си вахта Наньо Нанев поема на 1 януари 1992 г.. Тогава старите фараджии бай Иван и жена му Стоянка предават работата на младата смяна. Те идват на фхара като младо семейство през 1949 г. с едногодишния Наско. Бебето прохожда на кулата. Там се ражда и дъщерята на семейство Хаджиатанасови. Когато Наско поема бащината работа, успява да запали още двама приятели.
Голямата грижа на екипа е по халогенната крушка да няма загар. Ако се случи някаква повреда или спре токът, фарът може да потъне в тъмнина най-много 10 минути. В извънредна ситуация военноморските сили веднага трябва да бъдат известени. Фараджиите не помнят да е имало такива инциденти.
Кон с каруца превозва горивото за маяка
За първи път австрийски пътешественик споменава за шабленската забележителност през 1796 г. В италианска лотция за рождена дата на фара е обявена 1841 г. Запаленият мореплавател Наньо Нанев е натрупал в кулата истинска библиотека от навигационна литература. Сигурно доказателство, че фарът е поне на два века, е надпис, оцелял във външната страна на кулата. Специалистите са го разчели: “Аз Абдула Меджид, син на Махмуд – винаги победител.” Според експерти датировката на туграта е от 1839-1861 г. Смята се, че съоръжението край Шабла официално е открито за корабоплаването през 1856 г.
Някогашната стара апаратура на Шабленския маяк е била шведска и е работела с маслен газ. Една бутилка през лятото се харчи за 16-18 дни, а през зимата – за 10-12, отбелязват фараджиите в старите дневници. Бутилката с горивото е превозвана от Варна по море, а от Балчишкото пристанище я прибира зачисленият държавен кон и каруца на шабленското съоръжение. И слънчев апарат има фарът, пише неговият пазач в служебен отчет през 1948 г. и с недоумение слага въпросителна
и удивителна след непозната дума “фотоклетка”. Тя – от съображения за икономия, не се използва, защото включва фара още преди слънчевия залез.
През 1987 г. на маяка инсталират руска електронна апаратура.Оттогава той не е сериозно модернизиран. Изглежда така, както го е вдигнал турският султан – осмоъгълна каменна постройка, опасана в железни обръчи в бяло и червено. Наньо, който има зад гърба си 15 години трудов стаж на дърводелец в генералтошевския завод “Албена”, все постяга прозорците. Но кулата пак си е ветрилник и плаче за основен ремонт. Тримата пазачи смятат, че ветеранът е заслужил най-после да бъде обявен за паметник на културата.
Селският фолклор разказва за цигарена афера
Маякът има не само забележителна архитектура, но е бил и свидетел на какви ли не събития през столетията. И смешни, и драматични. Пожълтели снимки са запечатали замръзналото Черно море през 1954 г. Тогава ледената кора достига досами фара. Тонове мъртва риба изхвърлят айсбергите на брега. Няколко години по-късно чужд кораб изгубва вярната посока и засяда в скалите край маяка. Пазачите приютяват 18-те корабукрушенци в бунгалата на близкото предприятие “Нефт и газ”. Архивите на фара са запечатали и голямата афера с цигари “Малборо”. На 15 ноември 1977 г. граничарите засичат край българския бряг турски гемии, натоварени с кантрабандни цигари за Румъния. Военните изстрелват предупредителна ракета, но лодкаджиите отказват да се предадат. При акцията кашоните с папиросите цамбуркат в морето.Три дни шабленци събират на брега марковите цигари, сушат ги по къщите си и пафкат с наслада американското чудо. По-отворените в близкото село Дуранкулак даже успяват да завъртят търговия с оцелялата контрабандна стока. Селският фолклор и до днес носи мълвата, че добруджанец си купува лека кола “Фиат” с американските папироси. Само Наньо продължава да си пафка старата “Арда”. В този ден се жени и булката му не го пуска да тараши сред вълните.
След “цигареното” стълпотворение на брега Шабленският фар преживява подобен десант и през 2000 година. Тогава магнитът е последното за века слънчево затъмнение. Учени от НАСА изчисляват, че Черното слънце най-добре ще си вижда в Североизточния край на България и близо до румънския град Констанца. Естакадата на “нефт и газ” за малко да се разцепи от тълпата хора, които са я окупирали. “Голямо преживяване си беше и заснемането на “Сезонът на канарчетата”.
Тогава за първи път видяхме с каква мъка актьорите си вадят хляба”, казват пазачите. На фара не са стъпвали само военни министри. И президенти, и генерали ходят на шабленския полигон по време на учения, но нито един високопоставен държавен мъж не е дошъл на маяка да види откъде започва България, недоволства екипът на крайграничната кула.
Шабла бие рекорд по най-голяма демографска регресия
Отскоро самотата на фаропазачите споделят хора с пагони от новооткритият наблюдателен пункт на граничната полиция в Дуранкулак. Главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов лично откри модерното съоръжение. “Едва ли ще се повтори цигарената история с турските гемии, тюхкат се в Шабла. Контрабандистите са станали много предпазливи, защото Шабла вече се брои за външна граница на Европейския съюз и охраната е много по-надеждна.”
Пунктът за визуално и техническо наблюдение засича едновременно до 200 обекта в морето, завиждат на колегите си за модерната апаратура пазачите на маяка.
Радиолокационната система лови и малки лодки на 7-12 мили от брега, и тежкотоварни кораби на 24 мили навътре в морето.
Генерал Юрген Бишопф от Федералната гранична служба на Германия също огледа новите съоръжения: “Много ценя българската гранична полиция, която прави динамична реорганизация според изискванията на Еврпоейския съюз”.
“Тук пейзажът си е екзотика, но тази екзотика трябва да храни хората. ВИП-персоните само гледат да се заврат в пущинака, да си ловят на спокойствие риба и никой да не ги щрака. Нито един от министрите, дето всяко лято се крият в резиденцията, не се е спрял на площада в Шабла да попита как живеят обикновените хора”, роптаят в крайморското градче.
Семействата на фараджиите се препитават с отглеждането на домати и чушки. “Колко може да даде една градина? Хората трябва да имат сигурен поминък. Шабленската община е с най-голямата демографска регресия в цяла България”, казва кметът Коста Костов. За последните 40-50 години най-североизточният край на страната е изгубил 41,9% от населението си заради липсата на поминък. И в последно време Шабла има най-висок отрицателен прираст сред всички черноморски общини – минус 14,9 на 1000 души. Средният показател за страната е минус 3,8 на 1000, правят сравнение общинарите. Експерти, изготвили териториално-устройствения план на Шабла, правят мрачни прогнози и засега предсказанията им се сбъдват едно към едно. Населението се е стопило до 7700 души, а през 2005 г. ще достигне до печалния рекорд от 6000 жители.
Ако край фара бъде вдигнато яхтено пристанище и на географската карта най-после се появи рибарското селище “Кария”, за всички ще има хляб. Току виж германски банкери загърбят луксозните курорти на Испания и вдигнат вили на шабленския бряг, където българското слънце първо изгрява, мечтаят пазачите на маяка.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка