История и величие на Десета бригада ракетни и торпедни катери

Pan.bg 23 фев 2010 | 16:49 views (16472) commentaries(3)
img Капитан І ранг о.р. инж. Владимир ХРИСТАКИЕВ, за сп."Клуб ОКЕАН"

В памет
на първия командир
на бригадата – кап. І ранг
Илия Радов Площаков


Сформиране на бригадата

Някои казват: „ Най-трудно се пише за своето време”. Повярвах, когато се заех да разкажа за 10 бригада ракетни и торпедни катери (10 бртка). Преживяните събития се връщат и обсебват, трудно се определя главното и основното от делничното. А може би точно делничното, упоритият труд на поколения моряци-катерници, утвърди бригадата, като основна корабна ударна сила в югозападна част на Черно море.
image
В юбилейния сборник „На боен курс”, посветен на 30-ата годишнина от създаването на 10-а бртка и 50-ата годишнина от дивизиона торпедни катери проект ТМ-200( ИК „Морски свят”, Варна, 2000 г.) е разказано много за бригадата и особено за хронологията на нейното развитие. Естествено, всичко не може да бъде казано в една книга, затова се помъча да не повтарям вече публикуваното, а да добавя събития и анализи.
Като новосформирано съединение, развитието на бригадата се съпровожда с редица трудности и проблеми. Част от проблемите са привнесени от вън, от висшестоящата командна инстанция и те трябва да се решават в бригадата. Други са естествено появили се при нейното развитие. И тук следва да се подчертае способността на нейния команден състав да открива, анализира и решава възникналите проблеми.
Не е направена периодизация на историята на 10бртка и по въпроса следва да се произнесат колегите, служили в различно време в нея. Аз се спирам на първия период, според мен, от юридическия акт на нейното създаване (1.10.1970 г.) до инспекторската проверка от Щаба на обединените въоръжени сили на Организацията на Варшавския договор (ЩОВС ОВД), когато фактически бригадата се утвърди като основно ударно съединение на ВМФ.
Подготовката към сформирането на бригадата започва в началото на 1970 г., когато в щаба на ВМФ се създава група офицери, която в пълна секретност разработва щатовете, попълването им с кадри, тяхната подготовка и материално-техническото осигуряване.
В средата на юни 1970 г. в Созопол е събран основният команден състав на бъдещата бригада. Почти 95% от офицерите на 9-и отделен дивизион торпедни катери (9одтка) – малките двутръбни дуралуминиеви катери проект
123К (по НАТО Р-4 class) – се влива в съединението. Това е своеобразна „катерна мая”. Привлечени са офицери и старшини от други поделения на флота.
Първата група (обект 50 У), съставена от офицери старшини и матроси, заминава за Севастопол в началото на юли. Старши на групата е пишещият тези редове, планиран за командир на новия 11-и отделен дивизион торпедни катери (11одтка). Военнослужещите следва да изучат големия, четиритръбен торпеден катер проект 206 (по НАТО Shershen – class). Групата е настанена в 295 Сулински отделен дивизион торпедни катери от 41 бригада ракетни катери (41брка) на Черноморския флот на СССР.
За подготовката непосредствено отговаря командирът на дивизиона, капитан ІІІ ранг Дубровски. Занятията се водят от флагманските и дивизионни специалисти на 41брка, българските моряци започват да плават на катерите от дивизиона.
В началото на септември е проведен изпит от комисия с председател командира на 41брка, капитан І ранг Третяков. В края на изпитния протокол е направен извод: „... комисията счита възможно военнослужащите от обект 50 У да се допуснат до самостоятелно изпълнение на задълженията на длъжността”.
image
В същото време на основание министерска заповед № 00110/19.7.1970 г., командващият ВМФ издава своя заповед № 0057/21.8.1970 г. за сформиране на 10бртка в състав:
- 10-и отделен дивизион ракетни катери (10одрка) от три катера проект 205 (по НАТО Оsa – І class) ;
- 11-и отделен дивизион торпедни катери (11одтка) от четири катера проект 206 (по НАТО Shershen – class);
- 9-и отделен дивизион торпедни катери (9одтка) от осем катера проект 123 К (по НАТО Р-4 class) за военно време;
- Техническа позиция за съхраняване, подготовка и подаване на ракетните катери противокорабните ракети П-15 (по НАТО SS-N-2A Styx);
- Брегова база Созопол, изпълняваща ролята на тил на бригадата.
Групата за 11одтка (обект 50 У) се завръща в България в средата на септември, на борда на първите два торпедни катера. След седмица пристигат и вторите два катера. На 30.9.1970 г. на торпедните катери с бордови номера 25, 26, 27 и 28 е вдигнат българският военноморски флаг. Заедно с 10бртка е сформиран 11одтка .
В края на август 1970 г., в Севастопол пристигат за подготовка още три групи. Първата се води от командира на бригадата, капитан І ранг Площаков и включва флагмански специалисти от щаба на бригадата, командването и щаба на дивизиона и командният състав на ракетните катери. Групата започва своята подготовка в Учебния център на Черноморския флот в град Измаил, в устието на р. Дунав.
Втората група, включваща механиците от дивизиона, със старши флагманския механик капитан ІІ ранг Каменов, е изпратена за подготовка във Висшето военноморско училище в град Пушкино на Балтийско море.
Третата група, със старши капитан ІІІ ранг Живков, която включва военнослужащи за бъдещата Техническа позиция, е изпратена за подготовка във Висшето военноморско училище в град Баку на Каспийско море.
Новосформираният 11одтка започва незабавно подготовката си съгласно курса за бойната подготовка на торпедните катери. В сложните зимни условия катерите отработват и сдават курсовите задачи с добри и отлични оценки. В края на март комисия с председател началника на щаба на 10бртка, капитан ІІ ранг Станчев, приема съвместната задача на дивизиона „Водене на бойни действия от дивизион торпедни катери”. Само седмица след това нова комисия от щаба на ВМФ, ръководена от заместник командващия ВМФ, капитан І ранг Манолчев, препроверява дивизиона и отново потвърждава добрата оценка. Така 3 месеца преди заповядания срок, 11одтка завършва подготовката си и е зачислен в категория „Боен състав – първа линия” Дивизионът е обявен за първенец във ВМФ и на 12.4.1971 г. командващият ВМФ, вицеадмирал Иван Добрев,връчва на командира на дивизиона знамето на министъра на нродната отбана.
Към началото на април 1971 г. групите, обучаващи се в СССР, завършват своята подготовка. В средата на месеца те се завръщат в България. Тази на командира на бригадата, капитан І ранг Площаков, се завръща в Созопол, на борда на трите ракетни катери проект 205 и започва тяхното приемане.
На 30.4.1971 г. на ракетните катери с бордови номера 21, 22 и 23 е вдигнат българският военноморски флаг. Създаден е 10одрка. Бригадата е в пълен състав.
Ракетните катери пристъпват незабавно към отработване на задачи съгласно ”Курс за бойната подготовка на ракетните катери”. В съкратени срокове задачите се изпълняват и към края на август 1971 г. 10одрка сдава съвместната задача „Бойни действия от дивизион ракетни катери” с оценка „добър”. Дивизионът е зачислен в категорията „Боен състав – първа линия”. Бригадата завършва подготовката си и има в своя състав два боеспособни дивизиона.
Създаването на 10бртка е повратен момент във ВМФ. В издадената през 1989 г. „История на българския ВМФ” се твърди, че още в края на 50-те години във флота навлизат достиженията на научно-техническата революция. Това не отговаря на истината. Силите и средствата на българския ВМФ до края на 60-те години са произведени през първото десетилетие след войната и те отразяват епохата на 40-те години. Руските автори, в своите публикации през последните 3 десетилетия сочат, че в съветския ВМФ научно-техническата революция навлиза в началото на 60-те години. И свързват това събитие с внедряването на ракети с различно предназначение, атомна енергетика и ядрените боеприпаси.
Оръжието и бойната техника на катерите от 10бртка е нещо съвършенно ново, несъществувало дотогава на корабите от българския ВМФ. И тук не става въпрос само до противокорабните ракети и самонасочващите се торпеда, а за радиолокационните станции „РАНГОУТ” и свързаната с нея система за ракетна стрелба „Кльон; ”БАКЛАН” и свързаната с нея система за торпедна стрелба. Съвършенно нови са скорострелните (до 1000 изстр./мин.) сдвоени 30 mm артилерийски установки АК-230, при които основният способ на стрелба е чрез радиолокационната станция за въздушно наблюдение МР-104 „Рис”.
Във ВМФ няма и такива мощни и бързовъртящи се дизелови двигатели с по 7 блока, разположени по схемата „звезда”. Изброените по-горе техника и въоръжение навлизат във ВМФ едва след 5-6 години и то не навсякъде. В този смисъл създадената 10бртка е качествено нов етап във въоръжението и бойната техника на ВМФ.
image
Старата наша традиция, да не се подготвят предварително нещата, постави техническата позиция в сложни, почти полеви условия. На първо време бяха осигурени няколко стари и не подходящи сгради, паралелно започна строителството на елементите на позицията, което продължи три години. Ракетите бяха складирани в друго поделение, отдалечено от Созопол. И в добавка на всичко това, след завършване на строителството, строителната организация беше освободена и се наложи недостатъците да се отстраняват от личния състав.
В техническата позиция беше събран най-подготвеният в техническо отношение команден състав. По същество това беше едно елитарно поделение. Когато в средата на 70-те години от завода производител на ракетата П-15 пристигна група специалисти, които провериха знанията и наблюдаваха действията на личния състав, изводът беше категоричен – високо качество на подготовката. Специалистите заявиха, че без колебание могат да предоставят личните си печати за качество на продукцията на българските специалисти и ги допуснаха до някой регламентни дейности по приборите на ракетата, които като правило се извършваха в заводски условия.
Още в първите месеци в 10одрка се появи един кадрови проблем, който оказваше своето негативно влияние няколко години. Това не е само мое лично мнение, но и на бившия негов първи командир – капитан I ранг от резерва Дечо Матов, с когото днес разговаряме за първите години на 10бртка.
Много често се посочва, че командният състав на 9одтка на малките торпедни катери беше качествената основа за формиране на бригадата. Този потенциал от опитни командири-катерници, моряци видяли и патили на отживялите своя срок малки 22-тонни торпедни катери, не навлезе в 10одрка. В 11одтка отидоха най-опитните – тримата командири на звена. Само един от помощник командирите и един от механиците на торпедните катери дойдоха от други поделения на флота. Като бивш командир на 11одтка при сформирането на бригадата, мога без колебание да заявя, че ние бяхме в привилегировано положение по отношение на командния състав. Най-опитните мои командири на катери – капитан лейтенант Манов и старши лейтенант Нанков, следваше да бъдат назначени за командири на ракетни катери.
В 10одрка от малките катери отидоха само двама – лейтенантите Бакалов и Стаменов. Последният с незначителен стаж в 9одтка като випусник. Те бяха назначени за командири на ракетната бойна част, третата в йерархията длъжност на катера след командира и помощник командира. Не искам да бъда разбран неправилно. С капитан III ранг Битраков, командира на рка22, сме приятели още от първите години на училището. С Комянов, командира на рка21, станахме приятели и много добре работихме по-късно в щаба на бригадата. Първият от тях имаше почти 15 години стаж като офицер, а вторият почти 16. Представям си как са се чувствували, когато са наблюдавали своя колега – командира на тка28, лейтенант Миланов, все още не навършил три години като офицер. Без да принизявам големите възможности на противокорабните ракети, следва да подчертая, че разликата в тонаж между двата проекта е в рамките на 20%, всичко останало е почти еднакво. В случая командироването и кадровите органи хиперболизираха значението на ракетното оръжие, макар че и единият е кораб и другият е кораб. Същите тези катери, същите тези ракети, бяха вече разпространени от Куба, през арабските страни и Индия до Индонезия. Представям си нивото на подготовката на тяхния команден състав !
И още нещо – капитан III ранг Комянов беше завършил 4-годишен курс във Военноморската академия в Санкт Петербург по специалност ракетно оръжие. Един специалист, за когото държавата е изразходвала значителни средства, офицер с академично образование е назначен за командир на ракетен катер.
Подобно е положението с помощник командирите. Обикновено за помощник командир се назначава офицер, притежаващ качества след време да стане командир. Нито един от тях не стана командир. Единият беше голямо недоразумение що се отнася до поведение, говор и маниери. Вторият стана командир на катер, но по-късно беше уволнен за системна употреба на алкохол в работно време. Това му подействува много оздравително – спря да пие и след години стана опитен и уважаван капитан на кораб по р. Дунав...
Тази кадрова недомислица постави първия командир на дивизиона в много тежки условия през първите две години. След това нещата се пооправиха, но той отиде на курс във Военноморската академия, а след курса „пожела да бъде преместен от Созопол”, както се посочва в книгата „На боен курс”, въпреки, че той нито устно, нито писмено е заявявал това.
Тези разсъждения се потвърждават и от следните факти: За периода 1970-1980 г. десет офицери, преминали школата на малките торпедни катери завършиха Военноморската академия в Санкт Петербург и нито един, дошъл от друго поделения на флота, когато се създаваше бригадата. След години от тази десятка излязоха: командващ, началник на щаба и заместник-командващ МВФ, командир на военноморска база и др.
На втората ракетна стрелба стрелят старши лейтенантите Бакалов и Стаменов. Първият още ненавършил 5 години, а вторият ненавършил 4 години офицерска служба. И стрелят отлично. Същите те – млади, току-що произведени лейтенанти, когато се създаваше бригадата – стрелят отново при Инспекторска проверка от ЩОВС ОВД. И отново с отличния си резултат защитават честа на бригадата и ВМФ.
image
Говорейки за първите командири на ракетни катери, трябва да подчертая, че назначаването на капитан-лейтенант Станков за командир на рка23 беше едно отлично кадрово решение. Той първи проведе ракетна стрелба във ВМФ прз 1972 г. Много добър моряк, опитен и строг командир, ползващ се с авторитет и обич в бригадата, по-късно стана последователно дивизионен и флагмански специалист по ракетно оръжие. Той има най-голям принос не само по въпросите на бойното използване на ракетата П-15, но и за организацията и качеството на работата на техническата позиция.
И още нещо, сравнявайки командния състав на трите ракетни катера от 10одрка с този на двата ракетни катера, които трябваше да получим през 1961 г. – може веднага да се констатира, че тогава беше направен много качествен подбор. От тези 6 офицери по-късно излязоха двама командващи ВМФ и първият командир на 10одрка. Две трети от кадрите по онова време преминаха през малките торпедни катери.
Необяснимо беше и щатното решение Техническата позиция да бъде подчинена на бреговата база – поделение на нише тилово ниво, нямащо в състава си специалист по ракетно оръжие. Пълно недомислие, което беше отстранено, като позицията беше пряко подчинена на командването на бригадата, но заплатите за длъжност на командния състав останаха ниски, в съответствие с щатната подчиненост.
Нито в щаба, нито в отдел “Въоръжения на ВМФ”, имаше специалист по ракетно оръжие. Първият флагмански специалист по ракетно оръжие, капитан II ранг Дончо Костов, при напускане на бригадата, беше изпратен в инспектората на МНО. Първият командир на техническата позиция, капитан III ранг Петър Живков, отиде в Морското училище. Едва когато в отдел въоръжение отиде вторият командир на Техническата позиция, капитан III ранг Кирил Антонов, бригадата получи във висшестоящата инстанция не само опитен специалист, но и организатор, познаващ много добре проблемите на ракетното оръжие и сам успешно ги решавал.
Отсъствието на специалист във Варна, доведе до недомислието да се поддържа дежурен ракетен катер, натоварен с ракети. Това създаде изключително сложен проблем – въпросът с ресурса на основните прибори на ракетите. Той съпътстваше постоянно дейността на бригадата през всички останали години. За него ще стане дума по-късно.
А бригадата се развиваше, живееше. Следваха проверки, първа и втора ракетни стрелби – преки попадения в мишената. Идваха млади офицери от училището, навити да служат на най-технически и съвършенните и най-бързи кораби във флота.
През юни 1975г. 10бртка беше подложена на сериозно изпитание – Инспекторска проверка от ЩОВС ОВД – Москва. Във Въоръжените ни сили, заедно с нас, бяха проверени още няколко съединения. Но само 10бригада и още една бригада получиха отлични оценки.
Като цяло, по всички направления се получаваха основно отлични оценки. Изпити, артилерийски и торпедни стрелби, задачи на море, показваха високата подготовка на подразделенията, катерите и бригадата.
Върхът на подготовката, беше ракетната стрелба. Отново стрелят старши лейтенантите Бакалов и Стаменов, залпово от 201 кабелта (37,8 km). В мишената – две попадения на разстояние само 6 m едно от друго.
През последния ден стана ясно, че бригадата стабилно и категорично достига отлична оценка. Председателят на комисията, началник на Управление ВМФ на ЩОВС ОВД, вицеадмирал Савелиев, беше силно притеснен – как ще докладва , че бригадата е получила отлична оценка на главнокомандващия Обединените въоръжени сили маршал Куликов, който ръководи проверката в България. Може той да го упрекне, че комисията не е била взискателна и е завишила оценките.
Присъствуващите – заместник-министърът на отбраната, адмирал Иван Добрев, и командващият ВМФ, вицеадмирал Васил Янакиев, категорично поискаха – да се докладва реално получената оценка.
Отличната оценка, показана от 10бртка, беше достоен завършек на етапа на утвърждаването на бригадата, като основно ударно съединение в югозападната част на Черно море. Тя вече реално съществуваше.
И в този период на прохождане на бригадата беше нанесен жесток удар. През есента на 1972г. за три дни, без обяснение, без да бъде прочетена министерска заповед, беше отстранен първият командир на бригадата, капитан I ранг Илия Радов Площаков. Нямаше във флота по онова време офицер, който да не знае за него. Опитен моряк и катерник, шест години командир на 9одтка, а след това началник на Военно-научния отдел на щаба. Той се ползваше с голям авторитет всред флотската общественност.
В книгата „На боен курс” събитието е отразено с една фраза: ”преминава в запаса”. Какъв запас? При само 20 години стаж и на 43 години. Кадровите промени, касаещи офицерите от командир на бригада и по-високо, се решават още в средата на септември от Колегиума на МНО. Към 1 октомври всички размествания се осъществяват. А сега, във втората половина на октомври, командир на съединение на ВМФ, при това основно, преминава в запас, пенсионират го на 43 години.
Признавам, че съм пристрастен към случая. Не само аз, но и тези 40-50 офицери, имащи честта и привилегията да служат под негово командване, приехме отстраняването му, като удар, нанесен лично на всеки от нас. Капитан I ранг Площаков ни направи моряци и катерници. Възпита ни да уважаваме и да се грижим за своите подчинени. Това той го правеше с личния си пример, с грижите към семействата, осигуряването на топливо, работа на съпругите. Като изключим лятото и част от есента, Созопол беше малък, запуснат град. Та дори в т.н. градска поликлиника трябваше да се включат нашия лекар и фелдшера на дивизиона. Когато се родеше дете, всеки тичаше с бутилка, за да се похвали, да сподели радостта. И не случайно между нас ние го наричахме бай Илия. Той, със своето поведение, си завоюва това признание.
image
Постепенно започнахме да разбираме, че жестокият удар е и срещу 10-а бригада. За подобни неща тогава не се говореше, но беше ясно, че това е една политическа манипулация. Още през първите дни, след като капитан I ранг напусна бригадата, тръгна слух. За него говореха и офицери, старшини и работници от Ремонтно-експлоатационната работилница. Слухът тръгна и из града – старшините и работниците са созополии, а капитан I ранг Площаков се ползваше с уважение всред обществеността.
Помъчих се да проверя до колко това е истина. През следващите месеци разговарях с колеги от щаба на ВМФ – все пак там имамхе доста катерници и някой от тях бяха служили с капитан I ранг Площаков. Разговарях и с представител на Политотдела на флота, защото всичко се завърташе към него и Главно политическо управление на БНА. Разпространяваният слух се оказа истина.
Не мога да посоча името на лицето, извършило дискредитацията на първия командир на бригадата, въпреки, че знам кой е той. Сега вече може да се ползват документи от военния архив и от архива на ЦК на БКП – основно този на военния отдел и се надявам да се получи отговор.
За сега може да се каже, че това беше една жестока политическа манипулация.
С дълбоко уважение и в памет на командира, моряка-катерник и човека – капитан I ранг Илия Радов Площаков, написах тези редове.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    Кунчо Узунов 06 апр 2010, 13:30
     
    0
     
    0

    Уважаеми к-н 1 р. Христакиев,
    С удоволствие прочетох написаното от Вас. Поздравявам Ви за решението да го напишете, за да не се забравя. Всичко което пишете е вярно. Потвърждавам го защото и аз съм свидетел и съпреживял на повече от нещата описани от Вас.
    Започнах службата си 1968 година в 9 одтка и през 1970 бях с Вас в групата за подготовка в Севастопол. Още помня първите ни плавания , първите неудачи и успехи в полагане основите на 10 бртка. Помня подготовката на екипажите, първите ремонти на катерите и проверките от ЩОВСА. Успявахме защото го искахме и правихме с желание. То бе подсилвано от човешкото отношение и колегиалност, която успяхме да постигнем.
    Всичко което пишете за бай Илия е вярно и е така. Ето един случай в потвърждение на неговата човещина и доброта, която бе завладяла по голамата част от командирите.
    През февруари 1971 година трябваше дивизиона да се пребазира в Балчик. За това не трябваше да се говори. Очаквах раждането на второто ми дете. Вие загрижено дойдохте и ме пуснахте да заведа съпругата си при родителите и защото в Созопол няма кой да и помогне.
    За раждането на вторият ми син научих от дежурния офицер в базата ни в Созопол, чак след като застанахме на кея. Бяха изминали повече от 10 дни през които нито аз нито Вие знаехме, че имам втори син. Такава беше организацията на връзките тогава. Още същият ден ме пуснахте да отида и видя сина си. И днес съм Ви благодарен за човешкото отношение.
    За периода на създаване и развитие на бригадата може и трябва много да се напише. Но точно и вярно може да го направи само този който го е съпреживял. Вие сте човека, който най много съпреживяхте в тази бригада и оставихте като организатор достойна следа в нея. Жалко, че тя вече не съществува. Макар от базата в Созопол да не остана нищо и всички служили там да сме разпиляни от времето, задружният живот на катерниците и техните семейства, спомените за бай Илия са още живи. Няма сила която да ги заличи.
    Живота винаги поставя човека на мястото което заслужава. Уверявям Ви, че и тогава и днес човека който обруга бай Илия не се ползва с уважението на своите колеги. И днес на срещите на които присъствам се говори за к-н 1 р Илия Площаков (бай Илия) с уважение. Всички с умиление си спомнят за неговите качества на човечен, способен и добър командир.
    С уважение: о.р. к 1 р. Кунчо Узунов

  2. #2
    spoopleScoulp 17 мар 2011, 02:09
     
    0
     
    0

    Добър старт

  3. #3
    Никола Ников 18 авг 2014, 21:41
     
    0
     
    0

    Уважаеми капитан Данов,
    Изтръпнах, когато видях, какъв прикачен файл има писмото. Не ми се искаше да го отварям. Последната ми среща с капитан Христакиев беше след избухването на Демокрацията, в Бургас, през 1992г. Задължен съм му много. Той ми беше първият командир на бригада, в новата ми служба на флагмански офицер. А в щаба служеха изключително опитни и спокойни морски офицери: капитан Мичо Георгиев, капитан Владимир Йочков, капитан Цветков, капитан Захари Димитров, капитан Казанджиев, капитан Велико Николов... Капитан Христакиев беше офицер с висока щабна култура, коята и като командир на бригада, предаваше на нас, по-специално - на мен. Случи се така, че той стана арбитър в два служебни конфликта между мен и един мой много добър приятел (още е!!). Първият, когато беше нач. щаб на бригадата, а втория като командир. И в двата случая подхопди с голямо разбиране и взе решение в полза на службата и запазване на приятелските отношения между нас с колегата. Служебните щабни събирания бяха истинска школа за колективен метод на работа и поддържане на добри отношения с подчинените щабове. Той изигра голяма роля и помогна на щабните офицери да изживеят склонността да търся "кусурите" на подчинените специалисти, а да бъдат техни първи съветници и помощници, с чувство за лична отговорност за тяхното обучение, възпитание и служебен принос.

    Капитан Данов, Ако имате възможност, предайте моите съболезнования на семейството!
    Бих желал да се запозная с някои, дори с всички материали, писани от капитан Христакиев.

    Бъдете жив и здрав. Никола Ников.

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка