Горещи новини
- Европейският съюз обяви, че през 2027 г. ще изпрати на Украйна 20 милиона БЛА
- Ядреното куфарче на Путин беше донесено на срещата на върха на АТИС в Шънджън, Китай /ВИДЕО/
- Португалия отказа да прехвърли на Украйна допълнителни изтребители F-16
- Politico: Супербактерия, устойчива на антибиотици, се разпространява в Европа
- /ВИДЕО/: Путин и Тръмп се срещнаха в Китай
- Москва: Русия и Китай навлязоха в активна фаза на военнотехническо сътрудничество /ВИДЕО/
- Politico: Израел прекъсна връзките си с Калас
- Командващият армията на Иран предупреди за решителен отговор на всяка агресия, без географски ограничения
- Европейската комисия предложи нов заем за Киев от €45 млрд, Украйна ще го изплати след като Русия плати за щетите
- Израелската опозиция избра Матан Кахана за председател на Кнесета
Сбогом на “Делфините”!
Те дойдоха, за да издигнат обучението на българските летци на ново качествено стъпало. През 1964 г. във ВНВВУ “Георги Бенковски” в Долна Митрополия беше приет първият “реактивен” випуск летци за българските ВВС, а от Чехословакия пристигнаха и първите самолети за неговото обучение – реактивните учебно-тренировъчни AERO L-29 "??????". Веднага на тези изящни самолетчета беше прикачено нежното имe “Елка”…
През лятото на 1965 г. новото-старо летище Долна Митрополия, което вече имаше бетонна писта, се огласи от пеещия звук на реактивните двигатели на “Елките”. Беше съвсем различен от познатия грохот на “Миговете”. На стоянките пред щаба се подредиха в две редици, блестящи в сребърната си окраска (тогава всички самолети на ВВС бяха сребристи, камуфлажното боядисване беше въведено много по-късно), подобните на делфини, както е името на самолета по неговото “кръщелно свидетелство” от заводите на АERO, нашите нови авиационни “учебни чинове”. На тях щеше да се изучи поколението български бойни летци, което изведе българските военновъздушни сили до върховете на най-качествената военна авиация в Източна Европа. И поколението, осъдено от съдбата да изживее втория й погром.
“Елките” избегнаха погрома. И станаха онзи спасителен пояс, който задържа за известно време на повърхността стотици български авиатори. Във времето на тотална оскъдица, когато за бойните самолети нямаше гориво, двигатели, резервни части, L-29 и неговият по-млад и по-силен брат L-39 позволиха да се даде някакъв минимум нальот на копнеещите за небесата младежи по бойните части.
Естественият ход на развитието доведе у нас по-модерния L-39, но и за “Делфинчетата” имаше работа. Авиоремонтният завод “Мургаш” (днес завод “Летец”) в София беше усвоил техния ремонт и след усиленото летене самолетите отиваха да възвърнат силата си в цеховете на завода. С тези самолети беше създадена и първата у нас демонстрационна група за висш пилотаж с пилоти от Щръклево, която със своите блестящи в тъмносин лак машини с националния трибагреник по бордовете очароваше хилядите зрители на авиационните празници.
Времето тече, всеки самолет има своя определен от конструкторите “живот”, наречен “технически ресурс”. Колкото и да се стараят инженерите, техниците и работниците да поддържат машините, идва един момент, в който трябва да се разделим с тях. Всяка раздяла е болезнена, било то с роднина, близък, приятел или самолет. Особено мъчителна е тя, когато става дума за самолет, почти четири десетилетия служил вярно на българските ВВС. Но тъй както и до днес има летци-ветерани, които помнят и споменават с добра дума ДАР-9 “Синигер”, Лаз-7 и Лаз-7М, на които са “проходили” в небето, така и след няколко десетилетия все ще има българи, които ще могат да кажат: “Аз станах пилот с L-29 “Делфин”!
Сбогом, “Делфинчета”!
Страна производител ЧССР
Първа доставка 1964 г.
Разпереност, м 10,30
Дължина, м 10,80
Носеща площ, м2 19,80
Маса празен, кг 2280
Стартова маса, кг 3540
Максимална скорост, км/ч 655
Крейсерска скорост, км/ч 545
Таван, м 11 000
Далечина на полета, км 900
Въоръжение:
- ракетно – два блока за 5 НУРС по един под всяко полукрило;
- стрелково – в български условия в авиоремонтен завод “Мургаш” – София на 10 машини бе монтирана в носовата част една 7,62-mm картечница ПКТ (Калашников-Танкова) с 50 патрона.
България е получила 109 броя Л-29.
Допълнителна информация: Еднодвигателен двуместен учебнотренировъчен реактивен самолет за начална подготовка на пилоти. Моноплан нископлощник с право крило и опашни плоскости с Т-схема. Създаден от чехословашката фирма АЕРО, конструктори инж. Карел Томашек и инж. Зденек Рублич. Произвеждан от самолетните заводи в Куновице, Чехия. Първи полет на 5 април 1959 г. От 1960 г. започва серийното му производство в AERO. (Силно напомня проектирания от нашия именит авиоконструктор проф. Цв. Лазаров подобен по предназначение самолет Лаз-14, нереализиран в България поради ликвидиране на нашето самолетостроене. По думите на близки на проф. Лазаров документацията на Лаз-14 изчезва от дома му по мистериозен начин...) Двигател М701 с тяга 8,73 kN/900kgf. Притежава оборудване, което позволява полети във всякакви метеорологични условия денем и нощем. В България първоначално е приет като основен учебен самолет във ВНВВУ “Г.Бенковски”. По-късно поради излизане поради навършен срок на експлоатация на “спарките” МиГ-15УТИ е даден и по бойните части като тренировъчен за поддържане на подготовката с инструктор и за разузнаване на времето. Самолетът бе масово разпространен в страните от бившия Варшавски договор, в много страни от Близкия изток и Латинска Америка, отличава се с надеждност, добри летателни характеристики и лекота в управлението.
Други публикации
Напиши коментар


(1)































Много добър учебен самолет.