СЕЛСКА ПАНИХИДА
Георги Константинов

Умира тихо българското село.
И няма кой за него да заплаче…
Там някъде зад билото изчезват
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
последните
орачи и сеячи.

А младите, доколкото ги има,
отчаяни, отлитат от гнездата -
висят по гари,
търсят хляб в чужбина,
по чуждите полета са аргати.

Тук къщите сами мълчат по залез,
коминът към земята е наклонен…
И хищни сенки нощем обикалят,
за да откраднат стока или спомен.

Умира тихо българското село.
И вместо школският звънец да бие,
камбанен звън обажда се несмело…
А ние?
Доколко живи сме и ние?

Какво че в хитър бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?..

Умира тихо нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще видим.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/10 СЛЕДВАЩА СНИМКА