news.bg


България все още официално не е осъдила т.нар. Гладомор в Украйна, когато през 1932-33 г. от глад умират милиони украинци. Това стана ясно от думите на доц. Лъчезар Стоянов - историк и преподавател в НБУ пред БНР. Според него трите вълни на съзнателното избиване с глад трябва да се изучават в учебниците по нова и най-нова история.

"България много странно отсъства от дългия списък от вече 26 страни, които са осъдили това огромно престъпление в човешката история. Още по-странно е, когато част от жертвите на тези престъпни действия са българи. Крайно странно защо досега почти не се говори, а и нашите политици замитат този проблем", заяви доц. Стоянов.

В София се организира дискусия от Атлантическия съвет и посолството на Украйна у нас. "Памет за украинците и българите, жертви на Гладомора. "Съвременен прочит на комунистическия геноцид" е темата на обсъждането.

В нея ще участват историци от София и Киев. Дискусията ще бъде съпътствана от фотоизложба и документалния филм на режисьора Костадин Чакъров: "Дойде есента на 1946 година".

Припомняме, в края на ноември тази година Украйна отбеляза 85-ата годишнина от големия глад през 1932-1933 г., известен в страната като Гладомор, довел до смъртта на милиони украинци. Според различни източници бройт на починалите от глад достига до 10 млн. души.

Историята помни и Гладомора от 1921 - 1923 г. и следвоенния Гладомор от 1946 - 1947 г. Така на територията на Украйна в двете големи български диаспори в трите вълни Гладомор живота си губят близо 100 000 етнически българи.

"Това, което нас ни задължава като държава и народ да заемем някаква позиция, е това, че съзнателно е извършено масово избиване чрез глад. Тук трябва да сме категорични. България трябва да заеме една морална позиция. Тази позиция е колкото за миналото, толкова за настоящето и още повече за бъдещето", заяви доц. Стоянов.

Европейският парламент признава Гладомора за престъпление срещу украинския народ и срещу човечността. Резолюцията е одобрена на 23 октомври 2008 година.

На парламентарно ниво престъплението е признато за акт на геноцид от 14 страни в света, сред които Естония, Унгария, Литва, Полша, Латвия, Португалия.

Наследници на преживели ужаса на Гладомора настояват този геноцид да бъде признат от българските власти. "Апелираме към българските власти и парламент, ще внесем и такава молба, България да признае Гладомора в Украйна за геноцид срещу човечеството, защото и нашите българи, които са живели тогава в Украйна, са дали жертви".

Една от преживелите глада в Украйна през 1946 г. - Валентина Драгулева разказва спомените си от детството, идентични по усещане с всеки от периодите на криза с липсата на каквото и да било за ядене.

В дискусията със спомени от разказите на своята баба се включи и дизайнерът на шапки Ирина Сардарева.

Жените подчертават, че архивите за този глад - геноцид в Украйна все още са в Русия и не са предадени на украинските власти, за да не се разбере истината колко са неговите жертви. А те разказват, за да има спомен човечеството за ужасите в историята - да се знае и да се помни, подчертава Сардарева.

Олена Коцева от организаторите на акциите напомни колко много българи в Украйна са станали жертва на глада. Тя призова България да признае този период за геноцид спрямо украинския народ.